Болестта на Паркинсон е прогресивно невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с появата на тремор, брадикинезия (забавеност на движенията), мускулна ригидност и постурални нарушения (загуба на рефлексите, които поддържат стойката на тялото). В основата на заболяването стои прогресивна дегенерация на допаминсъдържащите неврони в определени участъци на мозъка.

 

Какво представлява паркинсонизмът?


Паркинсонизмът представлява термин, описващ група от невродегенеративни заболявания, в чиято клинична картина са включени двигателни нарушения, сходни с тези при Болестта на Паркинсон като например тремор, забавеност на движенията и мускулна ригидност. В тази група са включени голям набор заболявания, някои от които все още не са напълно описани. В началото на развитие на симптоматиката, често е трудно да се определи дали става дума за т.нар. идиопатична, „класическа” болест на Паркинсон или за синдром, който включва някои от неговите характерни признаци.

 

Паркинсонизмът, познат още като атипична форма на болестта на Паркинсон или още Паркинсон-плюс синдром съставлява около 10% от всички диагностицирани случаи. Характерни за него са по-бързата прогресия всравнение с болестта на Паркинсон, както и наличието на допълнителни симптоми – чести падания в началото на заболяването, деменция, халюцинации и други, както и неповлияването или повлияването само за кратък интервал от време на симптомите към стандартната антипаркинсонова терапия с леводопа препарати.

 

Едни от най-често срещаните форми на т.нар. Паркинсон-плюс синдром са:

  • Лекарстевено-индуциран паркинсонизъм – обикновено е налице като странична реакция след прием на лекарства, които засягат допаминовите нива. В това число влизат някои антипсихотици, някои калциеви антагонисти, както и стимуланти като амфетамини, кокаин. Обикновено преустановяването на приема на тези лекарства води до постепенно отшумяване на симптомите, макар в някои случаи това да отнеме повече от 18 месеца;
  • Прогресивна супрануклеарна парализа – симптомите обикновено започват в началото на шестото десетилетие. Ранните симптоми включват забравяне за близки събития, личностови промени и загуба на баланс по време на ходене с внезапни и необясними падания. Няколко години след това се появяват и характерните очедвигателни проблеми с лимитация на погледа във вертикална посока;
  • Мултисистемна атрофия – обозначава група от заболявания, при които една или повече системи в организма спират да „работят”. Най-често се засяга автономната нервна система, проявяващо се в императивни позиви за уриниране, задържане или изпускане по малка нужда, ортостатична хипотония (рязко понижаване на артериалното налягане след изправяне, последвано или не от припадане). При мъжете първият признак може да появата на еректилна дисфункция. Други симптоми могат да са трудности при преглъщане, трудности при дишане, промяна в говора и в степента на потене;
  • Васкуларен (съдов) паркинсонизъм – причинява се най-често от наличието на множество малки исхемични инциденти, засягащи мозъка. Оплакванията засягат най-често походката. Прогресията на заболяването обикновено е много по-бавна в сравнение с класическата форма на болестта на Паркинсон;
  • Деменция с телца на Lewy – това е втората най-честа причина за деменция сред възрастните пациенти след болестта на Алцхаймер. Характерни за болестта са промените в мисловните процеси, вниманието, концентрацията, както и появата на зрителни халюцинации;
  • Кортикобазална дегенарация – това е най-рядко срещаната форма на атипична паркинсонова болест. Началото обикновено е след 60-годишна възраст. Засегната обикновено е едната половина на тялото със загуба на функция на същата, появата на неволеви движения на крайниците, както и говорни смущения. Болните описват често състоянието си като липса на контрол върху засегнатата половина на тялото си.
NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Диагнозата се основава на анамнестичните данни, внимателното клинично обследване, хода и прогресията на заболяването, както и отговора към терапията.

 

Лечението както при болестта на Паркинсон, така и при атипичните форми до голяма степен се припокрива и се състои от леводопа-препарати, както и физикална терапия и рехабилитация, антидепресанти, рехабилитация на говора и др.