Парестетичната мералгия (синдром на Бърнард-Рот) е болезнено състояние, свързано с притискането или увредата на бедрения кожен нерв (nervus cutaneus femoris lateralis). Водейки началото си от нивото на 2-ри и 3-ти лумбален прешлен, нервът може да бъде притиснат на няколко места по своя ход, като най-често това става при преминаването му през ингвиналния канал и навлизането му в бедрото. Притискането на това място най-често е свързано с някои анатомични особености на нерва и на структрите на канала.
 
В повечето случаи състоянието се появява без предхождаща травма. Редица фактори могат да допринесат за механичната увреда на нерва при преминаването му през ингвиналния канал. Такива са: затлъстяването, тесни дрехи или стягане с колан, бременност и др.
 
Състоянието се среща по-често при жените и при пациенти със захарен диабет, като в около 25% от случаите може да засегне и двата крайника. Пациентите се оплакват от тъпа болка, парене, изтръпване или мравучкане в предната и външната част на бедрото (зоните инервирани от n.cutaneus femoris lateralis).
 
Характерна е хиперестезията (повишена чувствителност) в тези области, като обикновено пациентите усещат тази чувствителност, когато поставят ръцете или ключовете в джоба на дънките си. Болката може да варира от лека до тежка, като често се появява след натоварване. Засилва си при екстензия на бедрото и се облекчава при флексията му. Прегледът може да установи загуба на тактилна чувствителност в областта инерврана от нерва (предно външната част на бедрото). Екстензията на бедрото провокира болка и служи като диагностичен тест.
NEWS_MORE_BOX
 
 
В диференциалната диагноза на мералгията влизат редица заболявания, като: компресия и притискане на коренчетата на втори и трети лумбален нерв, тумори на гръбначния стълб, тумори на дебелите черва, апендисит, бурсити в областта на бедрото и др. Трябва да се има предвид, че макар и не толкова често срещана парестетичната мералгия може да доведе до нарушение на ежедневните физически и психически дейности на пациента, а диагнозата често пъти се изпуска.
 
Парестетичната мералгия най-често се лекува консервативно. На първи етап трябва да се избегне носенето на тесни дънки и колани, както и да се предприемат мерки за редуциране на телесното тегло. Добър ефект оказва лечебната физкултура с укрепване на коремната и бедрената мускулатура и физиотерапията. Ако тези мерки не помогнат, се преминава към лечение с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) до овладяване на симптомите. Ако тези  мерки са безрезултатни, в редки случаи се прибягва към кортикостероидни инжекции.
 
Хирургичната декомпресия на нерва се прави в много редки и тежки случаи.