Параноята, или както е по-правилно да се нарича, параноидното личностно разстройство, е едно от най-честите умствени разстройства. Принадлежи към група състояния, наречени ексцентрични личностни разстройства, тъй като страдащите от тях изглеждат странни или особени.

 

Ключов симптом са продължителните, необосновани подозрения във враждебност или заплаха от околните. Реплики или действия, които за човек без разстройството са незначителни или незабележими, са заплаха и повод за паника за страдащите. Параноиците са особено наблюдателни – те се оглеждат непрекъснато за доказателства, потвърждаващи страховете им. Въпреки че не се губи връзка с реалния свят, т.е. липсват халюцинации, често пъти самовнушението е толкова силно, че страдащите стават изолирани и усамотени. Възможно е илюзорните заплахи или обиди да доведат и до агресия от страна на параноика.


 

Параноидното личностно разстройство се пренася във всички сфери на личния живот. Често параноиците подозират половинките си в невярност, възприемат похвалите и комплиментите като скрити упреци. Страдащите трудно изграждат близост с други хора, опасявайки се, че всяка слабост, която разкрият за себе си ще бъде използвана против тях.

 

Личностното разстройство възниква най-често след края на пубертета и е по-често при мъже, отколкото при жени.

 

Параноята може да бъде мъчително състояние, тъй като съзнанието е винаги нащрек и в състояние на напрежение, което може да затормози и социализацията на индивида.

 

Какво предизвиква появата на състоянието не е известно. Предполага се наличието на наследствени фактори, както и значението на емоции и преживявания в ранното детство. Широкомащабни проучвания са показали, че се развива по-често при хора, които имат членове на семейството от предишни поколения с психически разстройства.

 

Диагностицирането става на базата на редица ръководства, публикувани от организации като Световната здравна организация или Американската психиатрична асоциация. Последната дефинира следните критерии за състоянието:

 

  • Необосновани подозрения, че околните искат да измамят, използват или наранят засегнатия.
  • Убеждението, че не може да се има доверие на околните.
  • Убеждението, че всичко казано ще бъде използвано срещу него.
  • Възприемането на безобидни дела или забележки като враждебни.

 

Извършващият диференциалната диагноза трябва да се увери, че пациентът не злоупотребява с наркотици като кокаин или метамфетамин. Също така, някои прескрипционни психоактивни медикаменти могат да продуцират параноя като страничен ефект.

 

Някои психични разстройства могат да включват параноидно поведение или мислене в клиничната си манифестация. Това са шизофрения, шизоидно и шизотипно личностно разстройство, разстройства на настроението с психотични черти и др. Възможно е параноидното личностно разстройство да предхожда отключването на шизофрения.

NEWS_MORE_BOX

 

Окончателната диагноза се поставя от психиатър или психотерапевт.

 

Поради първичната недоверчивост на пациента, лечението може да бъде особено трудно. Психотерапията е предпочитаният подход. При нея терапевтът, успоредно с опровергаване на непосредствените страхове и опасения на болния, му помага и да се ресоциализира и да се справя със стреса по-добре.

 

Лекарства по правило не се използват, освен ако симптоматиката е крайно затормозяваща и е симптом на друго разстройство – генерализирана тревожност, шизофрения и др. В такъв случай се прилагат антидепресанти или антипсихотици.

 

Важна роля играе и разбирането на проблема от близките, които трябва да помогнат на засегнатия да осъзнае безпочвеността на опасенията си, да свали призмата на параноята от очите си и да погледне за пръв път на света с бистър ум и поглед.