Есенните вируси, които атакуват човешката популация са много и разнообразни, но най-висока активност според досегашните проучвания показват рино- и аденовирусите. Обикновено поразяват човешкия организъм есента и в ранна пролет, когато организмът се стресира при промяна на температурата и съответно имунната реактивност намалява значително.
Есенната вирусна инфекция е абсолютно банална по своята клинична картина. Но според специалистите разликата й със стандартните вируси, които атакуват човешкия индивид постоянно, е много важна и забележителна, и налага правилна диагностична преценка и съответно предприемане на нужната терапия.
1. Какви са симптомите при есенната вирусна инфекция?
Клиничната картина е много сходна. Тя протича с всички стандартни симптоми за вирусна инфекция - главоболие, шум в ушите, отпадналост, понякога висока телесна температура, повишаване или спад на артериалното кръвно налягане, кашлица, гадене, повръщане, трудно дишане, ускорена сърдечна честота и други. Характерното за есенната вирусна инфекция е, че поради внезапния срив в имунната защита на тялото много често се засяга един много характерен нерв, който предизвиква притеснение както у пациентите, така и у лекуващите лекари. Този толкова характерен симптом на есенната вирусна инфекция е парализата на Бел, която се развива след възпаление на лицевия нерв. Клиничната находка е много точно и ясно изразена. Засегната страна на лицето буквално увисва, а засегнатите клепачи не могат да се затворят. Характерно при парализата на Бел е, че устният ъгъл от страната на възпаления лицев нерв увисва.
Възниква въпросът защо това е толкова притеснително и защо се налага внимателно прецизиране на терапията. На практика при възпалението на всяка една зона в човешкото тяло се появява верига от процеси, които протичат зависимо от един от друг - появява се подутина, която в последствие започва да се затопля и да се зачервява. Появява се болка при натискане или в свободно състояние, както и ограничаване на подвижността на тялото в засегнатата зона. По същия начин се развива и възпалението на лицевия нерв. Той става оточен, болезнен при допир, с повишена локална температура и зачервяване. Така нареченото functio lesae се изразява в това, че той е абсолютно блокиран в проводимостта си и мускулите на лицето от страната на възпаления нерв стават абсолютно неподвижни, което е причината за увисване на засегнатата част от лицето.
Притеснението у специалисти и пациенти идва от това, че сходна картина на парализа на Бел се развива и при исхемичните атаки в мозъка, при така наречените мозъчни инсулти. Важно е обаче да се отдиференцират двата типа парализа на лицевия нерв - централна и периферна. На практика централната парализа на нерва се различава много добре от парализата на Бел - периферна парализа на лицевия нерв, по това, че пациентите могат да повдигнат веждите нагоре и да набръчкат челото от страната на засягане. При периферното възпаление на нерва, той се засяга по цялата си дължина и този специфичен метод за изследване не може да бъде проведен при пациентите с този тип вирусна инфекция.
2. Какви лечебни мерки могат да се вземат?
Лечението на вирусните инфекции обикновено протича с имуностимулиращи средства - билки, лекарствени вещества и хранителни добавки с богато съдържание на витамини от всички групи и ободряващи организма вещества. В комплекса могат да се добавят антипиретици за овладяване на пристъпите с висока телесна температура, експекторанти - за овладяване на кашлица, бета-адреномиметици за овладяване на задух и подобни симптоми и антиеметици, които да овладеят неприятните симптоми на гадене и повръщане.
Самата парализа на Бел се лекува по друг начин, независимо че е резултат от вирусна инфекция. В терапията трябва да се включат по-висока доза витамин В-комплекс, диуретични средства, противовъзпалителни средства и антиоточни средства за нервната система, какъвто например е манитолът. Терапията може да се провежда и под домашно лечение, но специалистите по неврология съветват всеки такъв пациент да се хоспитализира за допълнително диагностично уточняване и осъществяване на по-категорична терапия с венозно вливане на противооточни - манитол 10% разтвор, електролитни разтвори и разтвори на физиологичния серум.
