Парафинолечението е едно от най-старите и често прилагащи се методи за термотерапия (лечение с топлина). Парафинът е твърдо полупрозрачно вещество, което е без миризма или вкус. Температурата му на топене е 52-55 градуса, като характерното за него е, че отдава значително по-бавно топлина в сравнение с водата, поради което може да се прилага в течно състояние (55-60 градуса), без да причинява изгаряне на кожата.
 

Какви са терапевтичните ефекти на парафинолечението?

Високата температура води до разширяване на локално разположените кръвоносни съдове, което от своя страна подобрява тъканния обмен и трофика – подобрява се доставката на кислород и хранителни вещества. Освен това се стимулират процесите на регенерация, което има отношение към зарастването на рани (епителизация), както и ускоряване възстановяването на засегнати участъци от кожата след изгаряне. Топлината оказва благотворно влияние при спазми, независимо дали на вътрешни органи или мускули.
 
Парафинолечението е подходящо за прилагане и в домашни условия. Необходимо е предварителното разтопяване на парафина на водна баня, като от значение е в съда да не попада вода, тъй като има опасност от изгаряне при последващо нанасяне върху кожата. При външно прилагане е възможна и многократната употреба на използвания парафин, при условие, че при всяко следващо топене се добавя още 15-30% неупотребяван парафин. Единствено при гинекологични, очни заболявания и декубитални рани се изисква еднократната употреба на стерилен парафин, след което той се изхвърля.
 

Кои са основните показания за парафинолечение?

Добър ефект от лечението се наблюдава при пациенти с възпалителни и дегенеративни заболявания на опорнодвигателния апарат – стави, ставни връзки, мускули и сухожилия. Процедурите се прилагат както в острата фаза на заболяването, така и в хроничната. При закрити травми също се прилага парафинолечение. Доказан ефект има парафинолечението при келоиди и кожни цикатрикси (белези). При някои заболявания на вътрешните органи – възпаление на жлъчните пътища и жлъчния мехур, жлъчни и бъбречни колики, спастичен колит, цистит и други.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Апликации с парафин се прилагат и при декубитални рани, рани следствие на изгаряния, както и труднозарастващи рани с разнообразна етиология. При някои гинекологични заболявания се прилагат влагалищни тампони от стерилен парафин.
 
Противопоказания за назначването на парафинови апликации са наличието на злокачествено новообразувание, инфекциозни заболявания в острия им стадий, гнойни процеси, нарушена кожна чувствителност и други.
 
От значение е третираният участък от кожата да бъде чист и сух, а по време на нанасянето на парафина пациентите да бъдат в покой, тъй като при движение може да се напука и изрони застиващият слой парафин. След неколкократни последователни нанасяния на няколко слоя от разтопения парафин третираният участък се увива с памучен плат или найлон.
 
Продължителността на всяка процедури може да варира от 15-20 минути до 1 час. Обикновено един курс включва 15 до 20 процедури, взависимост от подобрението на пациента. При влошаване състоянието на пациента се налага незабавно преустановяване на процедурите.
 
Парафиновите апликации могат да се комбинират с различни други методи – електрофореза, масажи, ултразвук, лечебна физкултура и други.
 
При рани се използва стерилизиран парафин, с който се напояват марли и се накапва в раната докато образува коричка. Друг метод за приложение е използването на смес от стерилен парафин (75%) и рибено масло (25%). Възможно е добавянето на антибиотик към сместа. Върху раната се поставя стерилна марля и върху нея сместа. Отгоре се покрива отново със стерилна марля и се увива с памучен план. Този метод е особено ефикасен при изгаряния, декубитални рани.