Папиларният карцином е най-честото злокачествено неопластично заболяване на щитовидната жлеза, което представлява около 90% от всички карциноми на щитовидната жлеза. По отношение на етиологията – основно значение има радиационната експозиция, независимо дали инцидентна или по медицински причини. Около 10% от изложените на радиацията от атомните бомби в Япония развили папиларен карцином на щитовидната жлеза. Значително повишен риск имат и живелите в Украйна в периода на радиационния инцидент в Чернобил. 


Около средата на 20 век (1920-1960г.) терапевтична радиация била използвана за лечението на широк спектър от състояния – тумори, доброкачествени състояния, акне, фациално окосмяване, шийна туберкулоза, хронична кашлица, увеличение на тимуса, аденоидни вегетации и др. Около 10% от пациентите третирани с радиация в областта на шията и главата развили карцином на щитовидната жлеза във времето. Важно е да се спомене, че експозицията на диагностични рентгенови лъчи не увеличава риска от развитие на щитовидни карциноми. Според анализ на данни от три големи национални американси бази данни наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с 3-5 пъти по-висок риск от папиларен карцином. При женския пол честотата на карцином на щитовидната жлеза е 3-4 пъти по-висока. Засегната е всяка възраст, но по-често се развива след 45 години, като при по-млади папиларният карцином е по-чест, а при по-възрастни – фоликуларният.

 


По отношение на прогнозата на папиларния карцином – тя е благоприятна при липса на далечни метастази и ограничаване растежа на тумора в капсулата на жлезата. Най-често метастазира в локални шийни лимфни възли, бял дроб, кости, мозък, черен дроб.

 

По отношение на клиничната презентация – най-често се касае за асимптоматична тиреоидна маса или нодул, който пациентът може да усети в областта на шията. Клиничната картина може да включва симптоматика на компресия, както и на метастазиране – локална болка, която може да ирадиира към челюстта и ушите, дисфагия, диспнеа, стридор, промяна в гласа и дрезгавост, кашлица, палпируеми уголемени шийни лимфни възли и др.

 

Тънкоиглената аспирационна биопсия е златен стандарт в потвърждаването на диагнозата при наличието на ехографски данни за солитарна солидна формация или киста, локализирана в паренхима на щитовидната жлеза. По отношение на лабораторни изследвания – CEA маркерът може да бъде повишен, но това не е специфичен диагностичен критерий. Рентгенографията, компютърната томография и ЯМР дават данни за наличието на далечни метастази.

 

Лечението на папиларния карцином на щитовидната жлеза дефинитивно е хирургично, като при малки формации (под 1,5 см) е възможна субтотална тиреоидектомия (лобектомия). Тотална тиреоидектомия е необходима при пациенти с далечни метастази, билатерални нодули, екстратиреоидна екстензия, формация с размер над 4 см, метастази в шийните възли и ниска диференциация на тумора. 4-6 седмици след оперативното лечение се провежда радийодтерапия с цел детектиране и ликвидиране на метастази и остатъчна туморна тъкан. Постоперативно, пациентите се нуждаят от доживотна хормонална заместителна терапия с тироксин, който освен това потиска TSH секрецията и риска от рецидиви.

 

В сравнение с други карциноми на щитовидната жлеза, папиларният има по-висока склонност към метастазиране, но при липса на далечни ектраорганни метастази прогнозата е благоприятна при своевременно оперативно лечение.