Затлъстяването е все по-разпространено в световен мащаб. То е един от ключовите фактори, които увеличават риска от развитие на остър панкреатит. Натрупването на мастна тъкан в коремната кухина е водещ патогенетичен механизъм, който предизвиква увреждане на панкреаса. При пациенти със затлъстяване и наднормено тегло по-често се наблюдава засяганне и натрупване на камъни в жлъчния мехур. Това може да превдизвика панкреатит поради повишено налягане в каналчетата на панкреаса или рефлукс на жлъчка.
Затлъстяването обикновено се дължи на небалансирано хранене, което доставя големи количества холестерол. Това увеличава риска от натрупване на холестеролови кристали или камъни в жлъчния мехур. Освен това, при това състояние се нарушава циркулацията на жлъчните киселини и настъпва стаза в жлъчния мехур. Високите нива на триглицеридите също са характерни при затлъстяване и панкреатит. Понякога затлъстяването може да прикрие други първостепенни причини за хипетриглицеридемия - например наличие на унаследени генетични фактори. При насочване на усилията към понижаване на телесното тегло и нивата на триглицеридите при пациенит със затлъстяване, се наблюдава повишен риск от развитие на панкреатит. Механизмите, които го предизвикват, се основават на неразтворимостта на триглицеридите в течна среда, каквато е кръвта. По този начин те се образуват микротромбози в панкреасните кръвоносни съдове, което предизвиква исхемия и инфаркт на тъканта.
Диабет тип 2 и затлъстяване често се проявяват съчетано при пациентите. Въпреки че диабетът може да се развие като усложнение от острия панкреатит поради загуба на клетъчна маса и функция, диабетът, сам по себе си, увеличава риска от панкреатит. Това се дължи на увреждането на клетките в панкреаса. Тежестта на острия панкреатит обикновено не зависи от действието на рисковите фактори, които го превдизвикват. Въпреки това, натрупването на мастна тъкан в коремната кухина може да влоши усложненията от панкреатита. Това може да се прояви с ниски нива на калций в ранните етапи на заболяването или с органна недостатъчност впоследствие.
При затлъстяване се наблюдава правопропорционално увеличаване на мастните клетки във вътрешността на панкреаса. Те съдържат триглицериди и обикновено не се разграждат при процесите на липолиза. При остър панкреатит обаче този баланс се нарушава. Отделянето на храносмилателни ензими, сред които и липази, в мастните клетки, води до тяхната увреда и разграждане на съдържащите се в тях триглицериди, които представряват 80% от клетъчната маса. Това предизвиква некротични изменения в тъканта на панкреаса. При хроничен панкреатит, от друга страна, броят на мастните клетки във вътрешността на панкреаса не зависи от индекса на телесна маса. Те са обградени от фиброзна капсула, която предотвратява изливането на храносмилателни ензими.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6640854/
