Сливиците представляват лимфоидни органи, които се разполагат във вътрешната задна част на устната кухина и изпълняват защитна функция спрямо различни инфекциозни причинители. Премахването на сливиците се означава с медицинския термин – тонзилектомия.

 

Отстраняването на сливиците е значително по-честo налагаща се интервенция в детската възраст. Основните индикации за назначаването й са чести, повтарящи се възпаления на сливиците и наличието на дихателни разстройства по време на сън.


 

Честите стрептококови инфекции представляват риск за развитието на ревматизъм, постстрептококов гломерулонефрит (заболяване, засягащо бъбреците), сърдечно засягане и други. Тонзилектомията е метод за премахване на хроничното огнище на инфекцията и съответно предотвратяване на евентуални усложнения, вследствие на инфекцията с бета-хемолитичния стрептокок.

 

При наличие на стрептококова инфекция в организма се повишава броят на антителата, които се образуват в отговор на възникналото бактериално огнище или при изразена чувствителност към стрептококовите антигени. Количеството на антителата се измерва лабораторно и се означава като антистрептолизинов титър (АСТ). За нормални стойности се приемат до 200 IU/ml, като при деца до 5-годишна възраст нормата е 100 IU/ml.

 

Други индикации за тонзилектомия са неподдаващите се на лечение тонзилити, както и склонността към образуване на перитонзиларни абсцеси. Туморни образувания (доброкачествени или злокачествени) на сливиците също са причина за назначаване на частично или цялостно отстраняване на сливици.

 

Оперативната интервенция може да се осъществи под пълна или локална упойка. При деца се предпочита прилагането на обща анестезия. Съществува и безкръвен метод за отстраняване на сливиците, който се извършва чрез радиочестотна аблация. При този метод се съкращава възстановителният период и престоят в болница.

 

Децата се възстановяват по-бързо в сравнение с възрастните. Често при по-възрастни пациенти са налице и съпътстващи заболявания, които имат отношение към възникването на евентуални усложнения.

 

Следоперативната болка е един от основните фактори, които имат отношение към комфорта на пациента в следоперативния период. Най-силна по интензитет е болката в първите дни от възстановителния период. Тя може да преминава към областта на ушите и челюстта.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какви са най-честите усложнения, които се наблюдават в следоперативния период?

 

Следенето на оперативната рана е с изключително важно значение, поради опасността от прокървяване. То може да настъпи в първите дни след операцията (първично кървене) или след 1-2 седмици (вторично кървене).

 

Не за подценяване са усложненията, свързани с инфектиране на оперативната рана, което се проявява, както с локални симптоми на възпалителен процес, така и със засягане на общото състояние (треска, безапетитие, лесна уморяемост и други).

 

Възможно усложнение е нарушение на гълтателния рефлекс, което най-често е преходно. През първия ден от следоперативния период на пациентите се позволява приемът на вода през устата. От втория ден се включват супи, както и пасирани храни, които да не дразнят лигавицата. От менюто се изключват люти и пикантни храни, както и пържено, плодове и зеленчуци с твърди и трудносмилаеми обелки.

 

Препоръчва се пациентите да приемат храна и течности, които са топли или студени, но не и горещи. 3318