Катарактата или т.нар. перде е патологично състояние, при което настъпва помътняване на лещата, в резултат на което се нарушава зрението. В началото се наблюдават проблеми при четене и шофиране, а с течение на времето се затруднява и разпознаването на лица и предмети. Обикновено се засяга зрението надалеч и често пациентите имат повишена чувствителност към ярката светлина.

Катарактата е състояние, което може да се дължи на разнообразни патологични процеси, но винаги изявата и е сходна. В световен мащаб тя е основна причина за слепота, особено сред възрастните хора. По последни данни хората, страдащи от т.нар. старческа катаракта, възлизат на 42% във възрастовия диапазон 52-64 години. При хора между 65 и 74 години процентът скача на 60, докато при всички 9 от 10 пациента на възраст над 75 години със сигурност може да се открият симптомите на това заболяване.

Историческите данни показват, че катарактата е засягала и древните хора – тя е била често диагностицирана болест сред египтяните, древните гърци и индусите. Тогавашните лекари смятали, че тя се дължи на свличането на части от мозъчните течности, които се локализират в областта на лещата и водят до нейното помътняване. Именно тези разбирания на древните хора са залегнали в понятието катаракта, което използваме и до днес (в превод от гръцки катаракта означава водопад).
наблюдава при хора над 60 години, но не е изключена появата му и при по-млади пациенти.

Когато очите функционират правилно, светлината преминава през роговицата и зеницата и така достига до лещата. Тази част от зрителния орган фокусира светлинния лъч и води до неговото насочване към ретината, най-вътрешната обвивка на очната ябълка. Когато с течение на възрастта се развие постепенно помътняване на лещата (т.е. катаракта), светлинният лъч не се пречупва правилно и така не позволява образа на наблюдавания обект да достигне до ретината. Резултатът е замъглено зрение.
Съществуват два вида старческа катаракта - кортикална и ядрена.

Кортикалната форма има пет стадия на развитие:
  • начална катаракта, при която се установяват вакуоли и единични мътнини под лещената капсула. Обикновено тя протича с т.нар. диплопия или полиопия – пациентът вижда предметите умножени, например вместо един пръст той вижда два или повече.
  • набъбнала катаракта – в лещата се увеличава количеството на водата, в резултат на което тя набъбва. Едновременно с това централните и части помътняват и тя придобива седефен гланц. В този етап най-често се наблюдава миопизация на рефракцията – т.е. ако окото е било миопично (късогледо), става още по-миопично, а ако е било далекогледо, може да настъпи нормализация на рефракция.
  • почти зряла катаракта – лещата губи част от водата и придобива хомогенно помътнял вид с изключение на повърхностните слоеве. Зрението е значително намалено.
  • зряла катаракта – лещата помътнява изцяло. Пациентът е в състояние само да определи откъде идва светлина и е със запазено цветоусещане.
  • презряла катаракта – лещата постепенно намалява по обем, придобива характерен бял цвят и в някои случаи от нея може да остане единствено лещената капсула.

При втората форма на старческа катаракта, ядрената катаракта, патологичните процеси имат почти същия характер и вид, но обичайно засягат само лещеното ядро. Този вид увреда се наблюдава по-често при късогледи пациенти. При нея процесът на узряване протича по-бавно в сравнение в кортикалната форма, в някои случаи това може да отнеме десетки години. При тази форма също се наблюдава миопизация на зрението.

Старческата катаракта  е заболяване, при което точните механизми и  причини, обуславящи развитието и, остават неясни.
Обикновено в повечето случаи катарактата  възниква симетрично и в двете очи. Тя се наблюдава при по-възрастни пациенти, което навежда на мисълта, че най-вероятно в основата на развитието и стоят дегенеративни изменения.

С напредването на възрастта лещата става по-негъвкава, по-дебела и степента и на прозрачност намалява. Причината за тези промени се състои в състава на тази част от окото. Лещата е изградена главно от вода и белтъци. Белтъчните молекули са организирани по строго определен начин, което позволява на лещата да пропуска светлинните лъчи до ретината без да интерферира техния характер. Именно тази типична подредба на протеините с течение на годините се губи. Голяма част от разтворимите белтъци се превръщат в неразтворим албуминоид, който постепенно под влияние на теглото си започва да се утаява и  довежда до постепенно помътняване на лещата. Т.е. белтъците се зашиват помежду си и образуват големи неразтворими агрегати. Каква е причината за агрегирането на лещените протеини, все още е въпрос на догадки.

Смята се, че различни фактори като светлината, промени в съотношението калций/фосфор в кръвта, смущение в метаболизма на лещата, водят до възникването на патологичния процес. Освен това диабетът, тютюнопушенето, алкохолът, както и прекомерното излагане на очите на вредното действие на слънчевите лъчи повишава риска от развитието на старческата катаракта.
В началото симптомите на заболяването не се забелязват от пациента. Катарактата е болест, която обикновено има бавен и прогресивен ход на развитие. Много години пацинтите нямат симптоми или оплакванията са неспицифични, поради което те ги отдават на преумора на очите, прекалено ярка светлина и др.

Най-общо основните симптоми, които могат на наведат на мисълта за развиващо се помътняване на лещата, са:
замъглено и неясно зрение
  • повишена чувствителност към светлината – често първият признак на напредваща катаракта е проблемът със светлина. В много случаи тя се възприема за прекалено ярка и като че ли заслепяваща окото. В действителност яркостта на светлината е нормална.
  • субективно усещане за светлинни кръгове около предметите
  • затруднения при четене
  • двойно виждане
  • отслабено нощно зрение
  • честа смяна на очилата или лещите – тъй като пациентите се оплакват от намалено зрение, първата причина, която се търси, е увеличение на диоптрите. Така те слагат нови очила,  които за известно време компенсират проблема. Но не за дълго, когато оплакванията им се възвръщат.
  • намалено цветоусещане
Всички посочени оплаквания могат да бъдат проява и на друго очно заболяване. Ето защо диагнозата старческо перде може да се постави единствено от офталмолог.

Катарактата е заболяване, което не е свързано с появата на болка в областта на окото. Освен това при нея не се наблюдават каквито и да е промени във външния вид на окото. Може би именно поради тези причини тя често се неглижира от пациентите и те търсят лекарска помощ в доста напреднали стадии на болестта.

Диагнозата старческа катаракта може да се постави само след офталмологичен преглед. Както при всяко очно заболяване той започва с изследване на зрителната острота. Не бива да се забравя, че честатата промяна в диоптрите е една доста вероятна причини за наличието на помътняла леща.

След това обикновено изследването продължава с офталмоскопия – метод, който позволява на лекаря с помощта на специален микроскоп да огледа зрителния орган и да фокусира вниманието си върху прозрачността и лъскавината на лещата. Най-често преди това в очите на пациента се поставят специални капки, имащи за цел да разширят зениците. По този начин светлинният лъч от микроскопа може да проникне в по-голяма степен в окото и така визуализирането на патологичните промени да е по-точно и акуратно. Ако при това изследване се установи промяна в структурата на лещата, открият се мътнини по повърхността и или под капсулата и, диагнозата катаракта е поставена.

В повечето случаи едновременно с описаната офталмоскопия се правят и още две изследвания – от една страна изследване на очното дъно за търсене на патологични изменения в съдовата система и ретината на окото, а от друга – т.нар. тонометрия, която има за цел да определи какво е вътреочното налягане.
Лечението на катарактата трябва да започне тогава, когато заболяването нарушава ежедневните дейности на човека като четене, шофиране, гледане на телевизия. Консервативното лечение не може да възстанови намаленото зрение при катарактата и не е алтернатива на оперативното. То може единствено да забави процеса.

Избор на лечение при старческото перде е оперативната интервенция. Съществуват два основни оперативни способа на лечение:
  • екстракапсулна екстракция – при този вид операция първоначално се разрязва предната лещена капсула. След това с помощта на аспирционно-иригационна система се изсмукват твърдите части на лещеното ядро. Особеността на този вид техника е, че задната лещена капсула остава на мястото си, т.е. тя не се премахва. След месеци или години обаче именно от нея може да се образува т.нар. вторична катаракта, което и налага нова оперативна интервенция най-често с помощта на лазер.Този вид операция е подходящ за всички типове катаракти. Освен това тъй като при нея задната лещена капсула се запазва, това дава възможност да се имлантират всякакви видове изкуствени лещи, като обикновено се използват т.нар. заднокамерни лещи (лещи, които се разполагат в областта на задната очна камера).  Подвид на есктракапсулната екстракция е т.нар. факоемулсификация. При нея с помощта на ултразвук твърдото лещено ядро, което предстои да се екстирпира, се подлага на раздробяване, след което с помощта на специален аспиратор раздробените лещени маси се изсмукват заедно с предната капсула. Факоемулсификацията е усъвършенстван метод на екстракапсулната екстракция.
  • интракапсулна екстракция – в този случай лещата се отстранява изцяло, включително и задната и капсула. Предимствата на този оперативен способ е, че няма риск от възникване на вторична катаракта. Недостатък обаче е, че често оперативният разрез е по-дълъг от този при екстракапсулната екстракция, поради което често настъпва постоперативно пролабиране на стъкловидното тяло (материята, изпълваща вътрешността на окото) и това налага нова оперативна намеса. Този вид техника е приложим при възрастни пациенти, при които поддържащите структури на окото са загубили част от здравината си. Методът е удачен и при травматична промяна в положението на лещата – например при луксация и сублуксация. Често при тези случаи се имплантира преднокамерна леща (леща, която се поставя в предната очна камера).
Оперативното лечение на катарактата е една от най-често правените операции по света. Макар и рядко, както при всяка оперативна интервенция, и тук може да се наблюдават постоперативни усложнения. Най-често това са инфекции, кървене, загуба на зрението, двойно виждане, повишаване или понижаване на нормалното вътреочно налягане.

Обикновено постоперативният възстановителен период е кратък. Въпреки това, често в началото, зрението все още е размазано и неясно. Заздравяващото око има нужда от приспособяване, за да може да адаптира зрителните си възможности с неоперираното око. В тези случаи трябва да се спазва строга хигиена на окото и най-важното да се избягва прекомерното натоварване на зрителния апарат.

Старческата катаракта е заболяване, което е пряко асоциирано с възрастта и обикновено патологичният процес, стоящ в основата на възникването и, не може да бъде спрян. И все пак специалистите смятат, че има възможност този процес да бъде ако не спрян, то поне до известна степен забавен. Това може да се постигне чрез следните съвети:
  • не пушете
  • хранете се балансирано и здравословно
  • използвайте защитни средства срещу слънцето, като слънчеви очила например
  • обръщайте внимание на всички здравословни проблеми в организма си, защото често катарактата възниква на фона на предшестващо заболяване като диабет например.