Въглеродният оксид представлява газ, който притежава експлозивни свойства и е без цвят и миризма. Тези му качества го правят труден за разпознаване, а при експозиция, в зависимост от количеството му във въздуха и специфичната чувствителност на човек, предизвиква симптоми на отравяне в различна степен.
 
Най-висок риск за отравяне съществува при професии, при които има по-голяма възможност за излагане на отровния газ – миньори, пожарникари, заварчици, автомеханици, както и работници в заводи, използващи различни газови смеси. Умерена опасност за експозиция на въглероден оксид има и в заводи за производство на цимент, тухли, както и керамична промишленост.
 
Входна врата за постъпване в организма на въглероден оксид са белите дробове, след което преминавайки в кръвта се свързва с хемоглобина и се образува трайното съединение – карбоксихемоглобин. Това води до нарушение на кислородния пренос до тъканите, тъй като образуваното съединение е неефективно по отношение на транспорта на кислород.
 

В какви симптоми се изразява острото и хроничното отравяне с въглероден оксид?

 
Началните симптоми при остро отравяне са появата на главоболие, което засяга основно областта на слепоочията, освен това се появява чувство на гадене, което често се съпровожда с повръщане. Пациентите чувстват умора, отпуснатост и изразена неработоспособност.
 
С нарастване на процента на новообразувал се карбоксихемоглобин в кръвта се задълбочава и клиничната картина. Наслагват се симптоми от страна на сърдечно-съдовата и централната нервна система. Отчитат се сериозни проводни нарушения на сърцето, както и резки спадания на кръвното налягане до колапс. При засягане на над 50% от хемоглобиновото количество в кръвта се стига до коматозно състояние.
 
При високи нива на въглероден оксид във въздуха и изразена чувствителност на засегнатите може да се развият фулминантни (мълниеносни) форми на отравяне с този газ. Те се характеризират с рязко настъпващ задух, последващо изпадане в състояние на кома и нерядко – смъртен изход. Не е изключена появата на гърчове.
 
След отравяне с въглероден оксид – в постинтоксикационния период се отчита честа остатъчна симптоматика, която се изразява в психомоторна възбуда, загуба на памет по отношение на минали събития (ретроградна амнезия), както и нарушения във функцията на вестибуларния апарат. По-редки са нарушенията на функцията на щитовидната жлеза (развитие на хипертиреоидизъм) и паркинсонов синдром.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Диференциална диагноза на отравянето с въглероден оксид:
 
Отношение към поставяне на диагнозата имат, както клиничните прояви, така и обстоятелствата, при което е настъпило влошаването в общото състояние. При хронична експозиция поставяне на диагнозата значително се затруднява. При остро настъпване на симптомите отравянето може да наподобява остри циркулаторни промени – инсулт, миокарден инфаркт, както и ритъмно-проводни нарушения.
 
Симптомите на хронично отравяне с въглероден оксид се изразяват в невровегетативни нарушения, симптоми от страна на психиката, паркинсонов синдром, както и бавно настъпващи нарушения във функцията на вестибуларния апарат (органът на равновесието).
 

В какво се състои лечението на отравянето с въглероден оксид?

 
Подава се кислород чрез кислородна маска, правят се вливания на глюкозни разтвори с висока концентрация на витамин С. Освен това се назначава кръвопреливане, за да бъде компенсирано намаленото количество хемоглобин, както и при нужда провеждане на дихателна и сърдечна реанимация. 3453