Познати са различни видове ядливи и отровни гъби. При част от ядливите се откриват техни отровни двойници, които са основна причина за възникването на отравяне.
 
Съществуват различни класификации на отровните гъби, според вида на съдържащия се токсичен метаболит, от времето за настъпване на първите симптоми, както и отровното им действие върху организма. В България се срещат смъртоносно отровни гъби като зелената и бялата мухоморка, силно отровни гъби – червена мухоморка и дяволска гъба, отровни – отровна млечница и условно отровни – бисерна гъба, дебела мухоморка и други.
 

Симптоматика

При отравяне с някои гъби се наблюдава къс латентен период между консумацията и появата на първите симптоми на отравянето. Обикновено до няколко часа започва повишено слюноотделяне, дискомфорт в стомашната област и появата на коликоообразни болки. Пациентите се оплакват от гадене, което се съпровожда с повръщане. Най-често повръщането е многократно и може да доведе до бързо обезводняване на организма.
 
Повръщането се последва с профузна водниста диария, която също допринася за задълбочаване дехидратацията на организма. Кожата е бледа и изпотена, често към симптомите се добавя спадане на кръвното налягане.
 
Някои видове отровни гъби предизвикват симптоми по-дълъг период от време след тяхната консумация – 8-16 до 48 часа. Най-често се засягат черният дроб, бъбреците и кръвообращението. Патологичните промени в черния дроб водят до жълтеница - пожълтяване на кожата и видимите лигавици (най-често склери, областта под езика), гадене с повръщане и диария, а при натрупване на токсични метаболити и преминаването им през кръвно-мозъчната бариера – чернодробна енцефалопатия. Възможно e засягане на коагулацията – кървене от венците, носа, стомашно-чревния тракт, влагалището и други.
 
Някои отровни гъби имат халюциногенен ефект – появата на слухови и зрителни халюцинации, както и проблеми с равновесието, преходна ретроградна амнезия и други.
 

Терапия

При съмнение за отравяне с гъби се дава активен въглен, с цел обиране на токсините по стомашната лигавица и преустановяване постъпването им в тънкото черво и кръвта. Прави се промивка на стомаха и се назначава форсирана диуреза (стимулира се уринирането) с цел по-бързо извеждане на токсините от организма. Назначава се прием на хепатопротектор, с цел по-бързо възстановяване и защита на засегнатите хепатоцити.
NEWS_MORE_BOX
 
Основно значение има рехидратацията на организма, коригиране на настъпилия електролитен дисбаланс, както и възстановяване на нормалното алкално-киселинно равновесие. 
 
Добър ефект се наблюдава след приложение на някои антибиотици, макар и все още да не е изяснен механизмът на действие – основно пеницилин и цефалоспорин. Назначават се и кортикостероиди, най-често венозно приложение. Прилагат се инхибитори на протонната помпа за протекция на стомашната лигавица. В някои случаи се налага временно назначаване на диализа, когато се засегне и бъбречната функция.
 
Тежестта на симптомите зависи от количеството на консумираните гъби, концентрация на токсичните метаболити (има пряка връзка със сезона на бране, както и региона, в който растат), телесната маса на пациента и други. 
 

Може да е и алергична реакция или непоносимост към гъбите


Невинаги проявата на симптоми е следствие на отравяне с гъби. В някои случаи е възможно проявата на непоносимост или алергия към определени съединения, съдържащите се в гъбите – т. нар. псевдоотравяне. Най-често алергията се изразява в появата на обрив, сърбеж, затруднено дишане, а в някои случаи развитието на анафилактичен шок с рязко спадане на кръвното налягане. Непоносимостта се изразява най-често със симптоми от страна на стомашно-чревния тракт, но е възможно наличието на системни прояви.