Какви форми на отравяне с берилий и съединенията му се наблюдават рентгенологично?


В зависимост от характера на рентгенологичните изменения в белите дробове се различават две форми: грануломатозна (зърниста) и интерстициална.


При грануломатозната форма алвеолите (белодробните мехурчета) се възпаляват и се изпълват с голям брой левкоцити (бели кръвни клетки), които се натрупват при берилиевите частици. Левкоцитите образуват топки около частиците, които се наричат "грануломи". Когато достатъчно много от тях се развият, те започват да пречат на нормалната функция на дробовете. С течение на времето белите дробове стават плътни и губят способността си да предават кислорода от въздуха в кръвния поток. Грануломатозната форма е по-тежка, с наличие на огнищни сенки (грануломи), с разширение на белодробните корени (бронхите и съответните влизащи и излизащи съдове) вследствие на хиперплазия (ненормално количествено увеличение на клетките на тъканта) на лимфните възли и ранно развитие на белодробно сърце. Често се наблюдават хепаторенален и ставен синдром, костни увреждания със задебелявания на надкостницата (периоста) на ребрата и дългите тръбести кости и кожни грануломи.



Интерстициумът е тъканта, която заобикаля и разделя един от друг алвеолите в белите дробове. Интерстициалната форма на хроничната берилиоза клинично е по-доброкачествена - характерни са т.нар. „застинали ренгенограми“ с финомрежест рисунък.


Обикновено уврежданията на кожата при работещи с берилий са контактни алергични дерматити, екземи, язви и грануломи. Най-често се засягат откритите части на лицето, ръцете и шията. Берилиевите грануломи протичат затегнато с образуване на фистули (патологични канали, които свързват кухи органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им), задържащи се месеци наред. При биопсия (медицинска процедура, при която се взема малко парченце тъкан за диагностични цели) често се намира берилий.


Берилият и берилиевите съединения са доказани канцерогени (фактори, които инициират развитието на рак) за хората.

 

NEWS_MORE_BOX


Какви са параклиничните изследвания и диагностични тестове?


Задължително се прави рентгенография на белите дробове, функционално изследване на дишането (ФИД) и изследване на алкално-киселинно равновесие (АКР). В случаите с остри пневмонити се установява артериална хипоксемия (понижено съдържание на кислород в кръвта). При хронична берилиоза има увеличение на гама-глобулините и IgG (имуноглобулини в кръвта), анемия, и повишена активност на чернодробните ензими и хиперурикемия (завишени нива на пикочна киселина в кръвта).


Диагнозата на отравянията с берилий се основава на доказан контакт, клиничните синдроми, наличието на берилий в урина над референтните стойности, положителна кожна проба с разтворимите му соли. Кожните тестове доказват сенсибилизацията (повишаване на чувствителността) към берилиевите съединения. Лимфоцитната бласттрансформация (реакция на имунната система, при която под влияние на антигените зрелите лимфоцити се трансформират в по-малко диференцирани лимфобласти и същевременно лимфобластите се множат) е алтернатива за ефективна индивидуална оценка на реактивността към берилия.