Atropa Belladonna, известна още като лудо биле, е естествен растителен източник на алкалоида атропин.

 

Атропинът представлява компититивен антагонист на ацетилхолина на нивото на мускариновите рецептори, иначе казано, блокира действието на парасимпатиковата нервна система.


 

Къде се намират мускариновите рецептори?

Името на тези рецептори идва от факта, че ефектите от тяхното активиране могат да се възпроизведат чрез инжектиране на малко количество мускарин. Функционално те се разделят на три главни подвида:

 

  • М1-рецептори – намират се главно върху неврони в централната нервна система, вегетативни ганглии и стомашни париетални клетки. Те са отговорни за главните възбудни явления в зоните, в които се намират. Дефицитът на тяхната активация е възможна причина за развитието на деменция. М1-рецепторите участват също в повишаване на стомашната киселинност след стимулация. 
  • М2-рецептори – намират се главно в сърцето и върху пресинаптичните терминали на периферните и централни неврони.Те имат инхибиторно влияния, като потискат сърдечната дейност и пречат на предаването на нервния импулс в централната нервна система и в периферията.
  • М3-рецептори – намират се в екзокринните жлези – слюнчени, слъзни и др, в гладката мускулатура и в стената на съдовете. Те стимулират секрецията на жлезите, предизвикват контракция на гладката мускулатура и водят до разширение на съдовете.

 

Атропинът блокира свързването на ацетилхолина с тези рецептори и следователно действието и ефектите, които предизвиква са коренно противоположни.

 

1. Атропинът потиска действието на екзокринните жлези

Малки дози атропин могат да потиснат секрецията от слюнчените (най-силно), слъзните, бронхиалните и потните жлези. Това води до неприятна сухота в устата и кожата.

 

2. Атропинът учестява сърдечната дейност, докато артериалното налягане остава непроменено

Първоначално атропинът предизвиква забавяне на сърдечната дейност, но малко по-високи дози могат да доведат до тахикардия, която е слабо изразена - до 80-90 удара в минута. Само токсични дози атропин могат да доведат до понижение на артериалното налягане.

 

3. Атропинът води до парализа на акомодацията

Под влияние на атропина зеницата се разширява и не реагира на светлина. Близкото виждане се нарушава. Вътреочното налягане се повишава, което може да е опасно при пациенти, страдащи от глаукома.

 

4. Атропинът отпуска гладката мускулатура

Под негово влияние се премахват спазмите на стомаха, червата, жлъчния и пикочния мехур. Потиска се и чревната перисталтика. Бронхите се разширяват. Повишава се тонусът на сфинктера на пикочния мехур, което води до задръжка на урина, особено неприятна при мъжете с простатна хипертрофия.

 

5. Атропинът има възбудно влияние върху централната нервна система

Предизвиква ефекти като безпокойство, възбуда, раздразнителност и хиперактивност.

 

NEWS_MORE_BOX

 

6. Как да разпознаем острото отравяне?

При остро отравяне ефектите на атропина са многократно усилени:

 

  • Психомоторна възбуда – в крайните стадии се сменя с потиснатост и кома;
  • Понижение на кръвното налягане;
  • Широки зеници, нереагиращи на светлина; 
  • Суха и зачервена кожа; 
  • Повишаване на температурата (особено изявено при деца ) поради намалената потна секреция; 
  • Засъхване на лигавиците с афоничен глас и невъзможност за преглъщане; 
  • Тахикардия; 
  • Атония на пикочния мехур и червата;

 

Лечението включва промивка с активен въглен, прилагане на антихолинестеразни средства, форсирана диуреза и симптоматична терапия.