Отоците имат различна генеза - сърдечна недостатъчност, липса на плазмен белтък или лекарствена обословеност. В известен процент от случаите причината е в засягане на венозната съдова система и хроничната венозна недостатъчност.

 

Дилатирането на повърхностните вени, често цитирано като „разширени вени” е проблем, който създава дискомфорт, но не крие риск за здравето на пациента. Засягането обаче на дълбоката венозна система и развитието на флеботромбоза може да има усложнения и последици.


 

Варикозата представлява хронично заболяване на повърхностната венозна мрежа предимно на долните крайници. При по-изразена слабост на венозната стена могат да бъдат въвлечени и венозните съдове на горните крайници. Вариците са локално, змиевидно дилатиране на повърхностните венозни съдове.Те биват няколко вида според своята генеза:

  • Първични - когато основният проблем е в слабост на съдовата стена или на клапният апарат на венозните съдове, който е отговорен за правилната възходяща посока на кръвния поток. При този тип варикоза има добре изразена фамилност в анамнезата, а провокиращи фактори, като бременност, затлъстяване и продължителен стоеж в изправено положение спомагат за изявата им.
  • Вторични - появяват се след прекарана дълбока венозна тромбоза. Те са израз на развило се колатерално кръвообръщение с набелязване на повърхностната венозна мрежа. Това е т.нар посттромбозен синдром.

 

Макар и рядко повърхностната варикоза може да даде оплаквания при някои пациенти, които развиват варикофлебит. Той представлява асептично възпаление на повърхностната вена или най-често варица. Обикновено е въвлечена и околната тъкан и има локална болезненост. Лечението е с ластично-компресивна превръзка, покой и противовъзпалителни средства от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарствени средства. Локално могат да се приложат хепаринови или хепароидни мазила.

 

Не така просто обаче изглеждат нещата при засягане на дълбоката венозна система. Причината за тромбоза на дълбоките вени се крие в отдавна известната триада на Вирхов. Нейните три компонента - промяна в съдовата стена, забавяне или завихряне на кръвния поток, реологични промени в състава и свойствата му имат основно значение за развитие на тромбоза. Други предразполагащи фактори са:

  • Активно малигнено заболяване
  • Голяма операция, предимно ортопедична или такава засягаща малкия таз
  • Залежаване и трудна подвижност
  • Състояние след инсулт и остатъчни парези
  • Фрактура и трайно имобилизиране на крайник

 

Профилактиката на дълбоката венозна тромбоза трябва да се провежда стриктно и навреме именно при тези рискови групи от пациенти. Основната цел е предотвратяване на най-опасното усложнение, а именно белодробния тромбоемболизъм. Осъществява се с ластично-компресивна терапия и хепаринови препарати или орални директни антикоагуланти.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Ранните оплаквания на варикозата, още преди да има видима изява на болестта са някои от тези симптоми:

  • Лесна уморяемост на крайниците
  • Усещане на тежест или дори болка в областта на прасците
  • Локално зачервяване, най-вече при развитието на варикофлебит
  • Болезнено схващане през нощта
  • Подути глезени в края на работния ден
  • Усещане за мравучкане, тръпнене и затопляне на ходилата

 

Какво е лечението?

 

Промяна в стила на живот има основно значение. Профилактиката е насочена към рисковите професии, при които има продължителна дейност в изправено положение. Топлината е враг на хроничната венозна недостатъчност. По-скоро се предпочитат студени и охлаждащи превръзки и гелове. Компресивната терапия е особено полезна при набелязани отоци, за фиксиране на съдовата стена и спомагане реологията на кръвта. Медикаментозната терапия с венотоници може да способства за укрепване на стената на съдовете. В съображение идват и оперативните методи за дефинитивно лечение на варикозата. 

 

 

Телеангиектазиите са често припознавани от самите пациенти, като „разширени вени”. Те в същност представляват трайно дилатирани микроциркулаторни съдове (капиляри)