Какво представлява отомикозата?

Отомикозата е инфекция, причинявана от гъбички, която засяга ушите. По-често микозата се наблюдава в райони по света със субтропичен и тропичен климат, както и при топло време и голяма влажност. Състоянието също е известно като външен гъбичен отит.


Отомикозата обикновено засяга външния ушен канал (външния слухов проход). В някои случаи инфекцията може да засегне и средното ухо. Около 10% от инфекциите на външния ушен канал (външен отит) се причиняват от гъбички.



Какви са причините за отомикозата?

Съществуват множество различни видове гъбички, които причиняват отомикоза. Най-често срещаните гъбички, причиняващи тези гъбични инфекции, са Aspergillus и Candida.


Aspergillus е често срещана гъбичка, която може да бъде открита навсякъде, както на закрито, така и на открито. Хората вдишват спорите на Aspergillus всеки ден без това да причинява проблеми, въпреки това при някои хора вдишването на спорите може да причини здравословни нарушения като белодробни инфекции и алергични реакции.


Candida albicans представлява вид диморфна гъбичка (с две различни морфологични форми – мицелова и дрождна форма), която обикновено живее върху кожата и вътре в организма на човек – в устата, гърлото и червата. Някои видове могат да причинят инфекция –  кандидоза, от която има различни видове, като орална млечница.


През последните години се наблюдава увеличение на случаите на отомикоза. Експертите смятат, че това се дължи на повишеното използване на широкоспектърни антибиотици и стероиди, както и антибиотични капки за уши.


Някои специалисти смятат, че антибиотиците влияят на нивата на pH на ушния канал и намаляват броя на полезните бактерии, което улеснява растежа на гъбичките.


Отомикозата също се наблюдава по-често при хора с отслабена имунна система. Те могат да получат повече усложнения и рецидиви от отомикоза. Едно от тези тежки усложнения се наблюдава, когато инфекцията се разпространи в темпоралната кост на черепа. Ако състоянието не бъде лекувано, може да бъде фатално.


Някои рискови фактори, които могат да повишат риска от инфекции на ушния канал, са:

  • Попадане на вода в ухото при плуване;
  • Използване на памучни тампони за почистване на ушите и нараняване на ушния канал;
  • Използване на слухови апарати или тапи за уши, особено ако не бъдат почиствани правилно;
  • Попадане на дразнители като боя за коса или спрей за коса в ухото

Някои хора са по-предразположени към инфекции на ушния канал. Хората с кожни заболявания като екзема, себореен дерматит или псориазис, или тези с алергии, са изложени на повишен риск от инфекция.


Какви са симптомите на отомикоза?

Симптомите на отомикозата включват:

  • Загуба на слуха;
  • Сърбеж в ухото;
  • Болка в ухото;
  • Изтичане на течност;
  • Шум в ушите;
  • Усещане за парене в ухото;
  • Усещане за вода в ухото;
  • Силно главоболие

Ако инфекцията в ухото е причинена от Aspergillus, в ушния канал се образуват сиво-черни или жълти точки, заобиколени от памукоподобни гъбични спори. Ако инфекцията е причинена от Candida, се наблюдава кремаво-бял секрет.


Каква е диагностиката при отомикоза?

Диагнозата за отомикоза се поставя на базата на симптомите и медицинската история на пациента. Обикновено се използва отоскоп (инструмент, състоящ се от светлинен източник и леща със слабо увеличение), за оглед на ушния канал. Възможно е да се бъдат забелязани спори на гъбички. Може да бъде взета проба от ушния канал за идентифициране на микроорганизмите в лаборатория.


Какво е лечението на отомикоза?

Лекарят (УНГ) първо ще почисти ушния канал чрез промивка. Най-вероятно ще бъдат предписани противогъбични капки за уши. Те могат да съдържат клотримазол, флуконазол или миконазол.


Ако инфекцията в ухото е причинена отчасти от бактериална инфекция, може също да бъдат предписани антибактериални лекарства (антибиотици) като цефтазидим.


Може да отнеме от 1 до 2 седмици, преди състоянието да се подобри. При някои хора отомикозата може да бъде хронична или рецидивираща.


Каква е профилактиката на отомикоза?

Някои мерки могат да предотвратят отомикозата:

  • Носене на шапка за плуване или тапи за уши при плуване. След плуване, ушите е препоръчително да бъдат подсушени с кърпа;
  • Използване на сешоар за премахване на влагата от ушите. Не бива сешоарът да бъде поставян твърде близо до ушите;
  • Не е полезно използването на памучни тампони или други предмети за почистване на ухото. Това може да изтласка ушната кал навътре в ушния канал.


Библиография:
American Academy of Family Physicians (AAFP). Acute otitis externa
International Journal of Pediatric Otorhinolaryngology: “Topical antibiotic induced otomycosis.”
Centers for Disease Control and Prevention (CDC): “Aspergillosis,” “Candidiasis.”