Отомикозата означава засягане на ухото от гъбична инфекция. Най-често се засяга външният слухов проход, заедно с тъпанчевата мембрана. Инфекцията е продължителна и изисква коректно уточняване на вида микроорганизъм, за да бъде лекувано успешно.
 
Често се среща заболяването при хора, които работят в среда с повишена влажност. Отомикоза се появява първично или вторично – след прекарана вече бактериална инфекция.
 

Каква е най-честата причина?

Все повече зачестява употребата на антибиотици. Те имат ефекта да унищожават бактериалната флора. Но успоредно с вредните бактерии, те убиват и така наречените полезни бактерии. По този начин се нарушават някои защитни бариери спрямо различни микроорганизми, включително и срещу гъбичните причинители.
 
Затова е нужно да се приема паралелно с антибиотичните препарати и пробиотични средства, които набавят количествата убити бактерии.
 
При лица с намалена имунна защита също се стига в една или друга степен до повишена податливост спрямо гъбични причинители. Хора с хронични заболявания също  се заразяват по-лесно с гъбички. Такива са страдащите от диабет, някои бъбречни и чернодробни заболявания.
 

Какви са симптомите, по които може да разпознаем отомикозата?

На първо място това е постоянния и дразнещ сърбеж. Той може да е изразен в различна степен – от лека до силно изразена сила (нарушаваща нормалния начин на живот). Рядко сърбежът може да премине в болка.
 
Възможно е човек при опит да се чеше да разрани кожата на ушния канал и да доведе до развитието на вторична бактериална инфекция. При такива случаи е възможно възпалението да премине в гнойно и да започнат да се отделят жълто-зелени секрети, които да са с неприятна миризма.
 
Типичното микотично възпаление също протича с много характерна миризма, която е неприятна и наподобява тази при гъбична инфекция на краката.
 

Как се поставя диагнозата?


Най-прецизното поставяне на диагнозата е чрез микробиологична посявка на предварително взет секрет от ушния канал. Така не само се определя конкретен причинител, но чрез антибиограма се преценява кой е антибиотикът, към който гъбичният причинител е най-чувствителен.
 
Освен това при преглед върху кожата на ушния канал се виждат рехави, памуковидни разраствания. Те представляват белезникави или сиво-бели налепи.
NEWS_MORE_BOX

С какво може да се сбърка сърбежът?

На първо място това е някакъв вид екзема, била тя на алергична основа или поради някакъв вид дразнител – физичен, химичен или дори бактериален.
 
Освен това е възможно сърбежът да е неврогенен. Тоест при т.нар. вегетативен тип нервни системи, при които лицата реагират по-емоционално при различни ситуации. Тогава е възможно да се получи също сърбеж, но при преглед на ушния канал и тъпанчевата мембрана не се виждат изменения.
 

Каква е терапията при засегнатите лица?

Нужно е ушният канал да бъде огледан добре и да се прецени дали има изменения по кожата му или той е без особености. Ако кожата показва данни за възпаление е добре да се вземе секрет с тампон и да се изследва в лаборатория.
 
Ако данните от изследването потвърдят гъбичен причинител, се правят локални натривки на кожата на ушния канал с противомикотични средства. Важно е да се установи преди това дали няма перфорация на тъпанчевата мембрана, защото при нея антимикотиците са противопоказани.
 
При тежки случаи може да се наложи прилагането на системни противогъбични препарати, но това като цяло е рядкост.