След фрактура на крайник – най-често на краката, може да се появи подуване и в някои случаи дори сериозен оток. Това се дължи на нарушения приток на кръв към съответната част на тялото. Отокът може да се прояви както непосредствено след първоначалното нараняване, така и да се развие след значителен период от време, въпреки вече зарастналата кост.


Отокът често води до силна болка в мястото на счупване и съседните структури. Освен това при ненавременни мерки – може да се стигне до промяна в цвета на кожата.


Така в резултат на счупването могат да бъдат увредени не само костите, но и близко разположените тъкани - съдове, мускули, връзки, нерви, лимфни възли и други.


 

Лимфостазата или задържането на лимфа за продължителен период от време може да доведе до появата на язви и фибротични промени. Кожата се променя, като става по-уплътнена.


Терапевтичното повлияване е в няколко насоки. След първоначалното позициониране и фиксиране на счупената кост, пациентът трябва да държи крайника в позиция по-висока от нивото, на което се намира сърцето. Препоръчително е кракът да се държи хоризонтално.


Задължително е постепенното натоварване с цел възстановяване на физиологичната подвижност, но максимално рано след инцидента. Могат да се използват и еластични чорапи, които стягат тъканите и не позволяват отичането на крайника.


Често по-добрите варианти са използването на ортеза пред гипс, но тяхната цена е значително по-висока. Същевременно те позволяват често сваляне и възможност за раздвижване още в началото.


Първоначално се препоръчва да се избягват интензивни натоварвания на ставите.

Необходимо е да се правят движение в засегнатата става до изпитване на умерена болка, както и да се използва хидромасаж или водна гимнстика при възможност.
Трябва да се отбележи, че при използването на гипс често в по-малка или по-изразена степен мускулите атрофират, което налага допълнителни и по-продължителни комплекси с упражнения, които да възстановят мускулатурата до предишното ниво – преди травмата.


Традиционните методи с медикация включват използването на различни гелове, кремове и мехлеми, които допринасят за подобряване на лимфния поток, както и на кръвния. Най-често се назначават комбинация от хепарин съдържащи и нестероидни противовъзпалителни.


Освен медикаменти за външно, локално приложение, те използват и различни физикални методи - UV лъчение, електрофореза, електрическа стимулация, магнит.


Наборът от методи за въздействие върху тъканите и органите с масаж са представени чрез триене, натиск и вибрация. Масажът трябва да се прави внимателно, за да не се провокират нови увреждания и да не се активират възпалителни процеси в тъканите. Най-доброто време за процедурата е вечер.


Хидромасажът или дори редовен масаж също ще допринесе за по-доброто кръвоснабдяване на увредените тъкани, като се подобрява производството и отокът на лимфа.


Движенията се извършват от дисталната към проксималната част на крайника. Ако фрактурата все още не е заздравяла, масажът е противопоказан. В началото се започва с леко потупкване, след което натискът се засилва. Ако се появят болка или други неприятни усещания, процедурата трябва да бъде преустановена.


Отокът на крака след фрактура е характерно усложнение, което налага своевременно лечение, тъй като се затруднява не само движението, но и възстановяването на тъканите. Най-често се проявява след травмата, но може да се появи след много години, поради увеличаване на натоварването на крайниците.


В някои случаи се развива много силен и продължителен оток след фрактура, която практически обездвижва пациента. Такова състояние изисква незабавна консултация със специалист. В резултат на това може да възникне пълна атрофия на стъпалото.


Референции:
1. W. Pun et al., Post-traumatic oedema of the foot after tibial fracture, Injury;
2. Mayo Clinic