Ретината е най-вътрешната обвивка на окото. Тя е мястото, където се формира наблюдаваният образ и от нея информацията за заобикалящия ни свят се предава към зрителния нерв, а от там - към мозъка. Ако тя бъде увредена по някакъв начин, е възможно да настъпи дори и пълна слепота.

 

Отлепването на ретината (аблация) е сериозно състояние, при което двата основни слоя на ретината се отлепват един от друг. Това е състояние от спешен порядък, защото ако не се вземат мерки навреме, може да се стигне до сериозни нарушения на зрението, дори и слепота.


 

Като цяло заболяването не се среща толкова често - годишно 1 на 10 000 човека страда от тази болест. Остро протичане може да се наблюдава при болните на възраст между 45 и 65 години. Доколко отлепването на ретината е спешно състояние зависи от големината на дефекта.

 

В далечното минало състоянието е било едно от нелечимите и съответно слепотата - един от най-честите резултати. С развитието на медицината обаче заболяването става лечимо.

 

Ретината е между 0,1 и 0,5 мм дебела. Тя се разделя главно на два слоя. Единият, който кореспондира със стъкловидното тяло (гелообразната течност, изпълваща очната ябълка), е слоят с нервните клетки, а другият, който е свързан директно със съдовата обвивка на окото, е пигментният слой. Когато по някаква причина тези два слоя се разделят, се говори за отлепване на ретината.

 

Защо е опасно това състояние?

Пигментният слой отговаря за изхранването на нервния слой на ретината. Последствието от разделянето им е, че спира храненето на нервните клетки и те започват да загиват. Колкото по-дълго стоят без „храна”, толкова повече нервни клетки измират и съответно толкова по-бързо се губи зрението.

 

Много често причина за отлепване на ретината са патологични процеси в стъкловидното тяло. Стъкловидното тяло придава стабилност на очната ябълка и дърпайки ретината в посока обратна на разположението й, се получава отлепване.

 

Друга важна причина, която може да доведе до това заболяване, е пукнатина (цепнатина) в ретината, през която навлиза вътреочна течност и разделя нервния от пигментния слой. Това невинаги се случва, когато има подобен дефект на ретината.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Подобно увреждане може да се получи при т.нар. задно отлепване на стъкловидното тяло. С напредване на възрастта гелообразната течност, придаваща тонус на окото, става по-течна и намалява като количество. В резултат на това тънката мембрана, с която стъкловидното тяло се разделя от ретината, започва да се дърпа и се отлепва. В някои случаи това отлепване може да предизвика като усложнение и отлепване на ретината.

 

Дефект в ретината, който би могъл да доведе до нарушаване на строежа й, е и някаква травма на очите. При заболявания на очите, които водят до формирането на съединителнотъканни нишки във вътрешността на окото, се получава тракционно отлепване на ретината. Това става, защото тези патологични нишки са сраснали с нервния слой на ретината и с времето се скъсяват. Резултатът е придърпване на ретината. Заболявания, които могат да предизвикат появата на тези нишки са: диабетна ретинопатия, непроходимост на някой важен ретинален съд, вродена ретинопатия и др.

 

В съдовата обвива на окото (увея) се намират съдовете, изхранващи ретината. Когато има туморно или възпалително заболяване на тази обвивка, пропускливостта на съдовете се променя и между двата слоя на ретината се натрупва течност, която ги разделя.

 

Рискови фактори за отлепване на ретината са: операции на очите (като пример може да се даде операцията на катаракта), повтарящи се възпаления на очите, наранявания, късогледство. При високо късогледство очната ябълка е по-издължена в сравнение с норалното око. Това оказва напрежение върху ретината и може да доведе до нейното отлепване. Аблацията на ретината при хора с нормална зрителна острота е около 0,2%, докато при късогледите - 7%.