Отлепването на ретината е застрашаващо зрението състояние, което се среща с честота 1 на 10000 души. Преди 1920 г. пациентите с отлепване на ретината са оставали с необратима слепота. В последните десетилетия хирургичното лечение значително подобри прогнозата при това заболяване. С появата на бинокулярния индиректен офталмоскоп и въвеждането на хирургичните техники на склерално усилване, пневматична ретинопкесия и витректомия резултатите от лечението са значително по-добри и с по-висока зрителна острота на пациента.
Рисковите фактори са развитието на ревматогенно отлепване на ретината са наличие на латисна дегенерация, периферни ретинни разкъсвания, патологична миопия, предишна вътреочна операция, травма, предходно отлепване на ретината и фамилна анамнеза за състоянието. Латисната дегенерация се смята за най-значимия периферен дегенеративен ретинен процес, водещ до ревматогенно отлепване.
В здравата ретина ретиненият пигментен епител стои плътно прилепнал към намиращия се над него невросензорен слой чрез множество механизми. Това са метаболитна активност и активен транспорт през пигментния епител, както и наличие на междуклетъчни комуникации между външните сегменти на фотореценпторите и клетките на епитела.
Отлепването на ретината се получава, когато субретинна течност се акумулира между невросензорния слой и слоя на пигментния епител. Съществуват три начина, по които това може да се случи.
Първият е в резултат на разкъсване на ретината и преминаване на разводнено стъкловидно тяло през зоната на нарушението, където се получава ревматогенно отлепване. Обикновено то се получава при разкъсване, вследствие на задно отлепване на стъкловидното тяло или травма.
Вторият тип е тракционно отлепване. При наличие на повърхностна пролиферативна мембрана върху ретината или стъкловидно тяло, чрез тракции върху невросензорния слой се получава механично разделяне на двата слоя. Тракционното отлепване на ретината се среща като усложнение на диабетна ретинопатия, ретинопатия при хемоглобинопатии и други състояния, водещи до неоваскуларизация на ретината, както и след травма и вътреочна хирургия.
При третия тип – ексудативното отлепване на ретината, се акумулира течност вследствие на възпалително или неопластично заболяване, например саркоидоза или хороидална неоплазма.
Пациентите, които знаят, че имат предразположеност към отлепване на ретината трябва да посещават офталмолог поне веднъж годишно за оглед на очно дъно.
Често пациентите се оплакват от наличие на светкавици или „летящи мушички“, „черни петънца“, което може да е показателно за наличие на ретинално разкъсване. Друг основен симптом е рязкото или постепенно намаляване на зрението за кратък период от време. Някои пациенти го определят като „спускане на пелена пред окото“.
По време на прегледа трябва да се определи зрителна острота, да се извърши тонометрия и периметрия, оглед на преден очен сегмент, да се установи дали има наличие на хемофталм, да се извърши подробен оглед на очно дъно. При установяване на непрозрачни очни среди се извършва Б-ехография.
Като диференциална диагноза може да се обмисля ретиносхиза и хороидален тумор. Ретиносхизата се отдиференцира от ревматогенното отлепване на ретината по Б-ехографията, както и чрез наличието на абсолютен скотом при ретиносхиза и относителен скотом при ревматомгенно отлепване. Хороидалният тумор също се отличава на база на характеристиките си при Б-ехография.
Веднъж диагностицирано отлепването на ретината трябва да се лекува. Хирургично лечение е показано при ревматогенно и тракционно отлепване. При ревматогенното отлепване на ретината трябва да се идентифицират всички разкъсвания и да бъдат затворени. Хирургичните техники включват склерално усилване, пневаматична ретинопексия и витректомия.
Склералното усилване се извършва с помощта на силиконова лента поставена външно на склерата под правите екстраокуларни мускули.
Пневматичната ретинопексия включва интраокуларно инжектиране на медицинска газ и последващо обработване с лазер на разкъсването. Подходящо е при отлепване на ретината вследствие на горно разкъсване, локализирано в горните 8 часови зони и големина на разкъсването не повече от една часова зона.
Парс плана витректомията е интрабубларна процедура за премахване на стъкловиднот тяло чрез витреотом и поставяне на тампонада, в резултат на което надигната ретина сляга.
Като основно усложнение се посочва пролиферативната витреоретинопатия, която се среща при 8-10% следоперативно. Рисковите фактори за развитие на пролиферативна ретинопатия са напредването на възрастта, наличието на огромни разкъсвания на ретината, предходна операция за отлепване на ретината, кръвоизлив в стъкловидното тяло, хороидална ефузия и травма.
Отлепването на ретината е застрашаващо зрението състояние, което изисква спешни мерки и извършване на лечение в най-кратък срок.
Референции:
American Academy of Ophthalmology. Retinal detachment.
https://www.aao.org/image/retinal-detachment-4
