Ретината е частта от окото, върху която се формира образът. Тя има 10 слоя, като пигментният слой е един от тях и изпълнява важна за нормалното функциониране на невроепителните клетки функция. Отлепването на ретината (аблацио на ретината) става именно между пигментния слой и останалите девет.
 
Отлепването на ретината може да е първично и вторично. Първичното отлепване изглежда спонтанно, без да е свързано с някакви видими фактори, нарича се още идиопатично. При това отлепване се получава пространство между пигментния слой и фоторецепторите (невроепителните клетки), което се запълва от вътреочна течност и патологично разводнено стъкловидно тяло, преминали през дупка в ретината.
 
За да е на лице това заболяване е необходимо да има две условия: разкъсване на ретината и стъкловидното тяло да не бъде в състояние да тампонира ретината, като същевременно да са настъпили промени които благоприятстват тракцията (тегленето) й.
 
Дупките в ретината (първото условие за аблацио на ретината) могат да са самостоятелни, т.е. да са следствие на изтъняване на ретината, като те са кръгли и дупки, свързани със стъкловидното тяло - имат клапан и формата им е на подкова или полумесец. Има предразполагащи фактори, които могат да допринесат за това заболяване.
 
Едни от тях са: вродени аномалии в периферията на ретината, периферни дегенерации на ретината, травма, фамилна обремененост и др. Понякога, ако се разпознаят на време предвещаващите отлепване симптоми, то може да бъде спряно или предотвратено.
 
Много важно е, когато хората усетят някой от тези симптоми незабавно да се обърнат към очен специалист, за да се реагира веднага. Отлепването на ретината при травма може да се получи при различни видове спорт, като тези, свързани с удари, с висока скорост, гмуркане (поради високото налягане).
 
Хората, с висока степен миопия (късогледство), са съветвани от специалистите да избягват дейности, при които може да се получи травма, бънджи скокове и др. Отлепването на ретината най-често се предхожда от отлепване на стъкловидното тяло. При това състояние може да се появи пръстеновидна мътнина, която плава пред окото, може да се видят искри или „хвърчащи мухи”. Именно при такива оплаквания трябва да се потърси веднага медицинска помощ.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Когато отлепването на ретината е настъпило, се виждат фотопсии (искри, светкавици), които могат да бъдат в определен участък по-интензивни, започва секторно отпадане на зрителното поле, което отпадане постепено се увеличава. Когато макулата е засегната от ретинното отлепване, се появява понижаване на зрителната острота, предметите се виждат умалени или изкривени.
 
Там, където пациентът описва, че са се появили искри или светкавици, обикновено е разкъсването на ретината. Руптурите (разкъсвания) могат да са съпроводени от кръвоизлив в стъкловидното тяло и появата на черни, сивкави или червеникави мътнини.
 
Отлепването на ретината може да е частично, т.е. на определено мяст, но може да е и пълно - цялата ретина да е отлепена. Диагностиката се прави чрез офталмоскопия (оглежда се очното дъно), при която се виждат типичните за това заболяване белези, може да се направи специален скенер на окото, при който се вижда точният дефект, периметрията очертава границите на отлепването.
 
Когато се поставя тази диагноза е важно да се отграничат други заболявания, които могат да протекат с подобна симптоматика- разслояване на ретината (ретиносхиза), при което има двустранност и симетричност в локализацията в двете очи; може да има т. нар. туморно отлепване, което е вид вторично отлепване, като при него ретината е надигната и неподвижна, с образувани нови съдове и липсваща руптура.
 
Лечението е оперативно, като при него има два важни момента - да се открие и да се спре разкъсването на ретината и да се спре тракцията от страна на стъкловидното тяло.