В човешкия геном, както и в този на някои други гръбначни е открит неочакван елемент – генетични последователности от вируси, причиняващи смъртоносни заболявания, и по-специално от вируса Ебола, се казва в статия, публикувана в списание PLoS Pathogens .
 


„ Тези резултати ни изненадаха. Получените данни категорично показват, че източникът на нашия генетичен материал е много по-голям, отколкото си мислехме. Той включва собствените ни гени, а също така, и вирусен ДНК-материал.“ - казва съавтора на проучването д-р Anna Skalka  от Изследователския център Фокс Чейс, САЩ.

 

Тя е и колегите и, Vladimir Belyi и Arnold Levine от Принстън, съпоставили генетичната последователност на 5 600 вида вируси, отнасящи се към всички познати семейства на не-ретровирусите с едноверижна РНК, с генетичния материал на 48 гръбначни животни, включително и човека.
 



В човешкия геном, и в този на още 18 гръбначни, учените установили наличието на 80 вирусни фрагмента. Според експерти, тези фрагменти са попаднали в ДНК-веригата преди повече от 40 милиона години и принадлежат на четири семейства РНК-вируси, отнасящи се към филовирусите или борнавирусите. Същите тези вируси причиняват едни от най-опасните и смъртоносни заболявания като  Ебола, хеморагична треска и неврологична болест на Борн.
 


И преди в генетичния материал на различни видове животни са били откривани генетични последователности на ретровируси, които се размножават включвайки своята наследствена информация в тази на клетките-гостоприемници. В този случай, обаче не било така – откритите  следи са от вируси, на които не им е необходимо да включват своите гени в генома на гостоприемника.
 

 

„ Откритите в човешкия геном фрагменти са от РНК-вируси. Те се възпроизвеждат чрез РНК, и при тях няма известен механизъм, който да им позволи да внедрят своят генетичен материал в ДНК-молекулата на клетката-гостоприемник. Нещо повече – никой от тези вируси не навлиза в клетъчното ядро при репликация.“ - уточнява д-р  Skalka.
 


Авторите на изследването вярват, че тези вирусни фрагменти са се запазили в генома на някои гръбначни, в продължение на милиони години, тъй като дават на  притежателите си  еволюционни и адаптационни преимущества.