Бактериалните инфекции могат да засегнат както външния слухов проход, така и структурите на средното ухо. В първия случай състоянието се нарича „отитис екстерна“, а във втория - „отитис медиа“. При засягането на тъпанчевата мембрана, вследствие на възпалението, състоянието се нарича – мирингит.
 
Най-често възпалението на външния слухов проход възниква на фона на предварително увредена кожа, която може да се е получила при травмиране или на фона на някакъв вид екзема. Изолиране на стрептококови бактерии от огнището на възпалението е често. Най-често заразяването с тях става при къпане в замърсени водни басейни.
 
За да се поддържа чистотата на басейните за обществено ползване, се налага използването на голямо количество хлорни препарати. Те, от своя страна, дразнят кожата и може да доведат до нейното разраняване, при повишена чувствителност. Това съответно улеснява навлизането на различни болестотворни микроорганизми. Ако инфекциозното огнище не бъде премахнато, е възможно инфекцията да проникне и в по-дълбоко разположените структури – хрущяли и кости (перихондрит).
 
При отитис екстерна (външен отит) първоначално се усещат само локални симптоми в огнището на възпалението. Те се изразяват в сърбеж, преминаващ бързо в чувство за болка. Постепенно се увеличават и регионалните лимфни възли, по-рядко, в случай че инфекцията се задълбочи, телесната температура се покачва и може да достигне стойности от порядъка на 38 - 39 градуса по Целзий.
 
При перихондрит инфекцията може да проникне и в съседни на инфекциозното огнище структури – паротидната жлеза, средното ухо, както и други структури на черепната кухина.
 
Други често изолиращи се бактерии от слуховия канал са стафилококите. Засягат се основно мастните жлези, които се разполагат в близост до космените фоликули. Когато се възпалят, състоянието е познато още като фурункул на кожата. Първоначално се наблюдава лека болка при допир на засегнатото място, но впоследствие тази болка се засилва и става постоянна. Появява се още регионален лимфаденит и постепенно увеличение на температурата.
 
При натиск или опъване на ушната мида, се усеща болезненост във вътрешността на ухото. В случаите с фурункул, се препоръчва да се поставят в ухото тампони, напоени с обезболяващи средства. По този начин се намалява болката и се изчаква самият фурункул да се отвори и съдържимото му да изтече. Насилственото пробиване и пукане на гнойното огнище не се препоръчва. Ако по преценка на специалист уши-нос-гърло има нужда за отваряне на фурункула, се прави така наречената „инцизия“.
NEWS_MORE_BOX
 
Към лечението се включват и антибиотици. При леките форми на външен отит се предпочита локалното приложение на медикаменти. Ако общото състояние се влошава – отпадналост, повишаване на телесната температура, се препоръчва и оралният прием на антибиотичните препарати. Основно се прилагат тези от групата на пеницилините.
 
Ако случаите на отит започнат да зачестяват, е добре да се търси и друга причина, свързана с някое системно заболяване на организма, каквито са диабетът и уремията (вследствие на бъбречно увреждане). Затова се препоръчва да се назначи пълна кръвна картина, както и да се изследва урината на засегнатото лице.
 
По-рядко се наблюдава инфекцията с т. нар. Pseudomonas aeruginosa. Обикновено инфекцията се проявява при пациенти с дългогодишен диабет, които имат нарушение и в имунната защита на организма.
 
Отитът протича с тежка клинична картина, която включва и засягане на подлежащите структури – хрущялни и костни. Води се до тежко некротично възпаление. Възможно е достигането на инфекциозния процес и до основата на черепната кухина.
 
Лечението в тези случаи е вътреболнично, като се вливат венозно антибиотици и при нужда се дренира образувалото се гнойно огнище.