С откриването на Новия свят от Христофор Колумб през 1492 г. производството и употребата на тютюн навлизат в Европа, а оттам чрез колониите на Великите сили се разпространява по целия свят.


В началото тютюнопушенето е било възприемано като модерен и нов навик, било е считано за признак на благосъстояние, привилегия на богатите. В последствие с навлизането на масовото производство на тютюневи изделия този навик става достъпен до всички слоеве на обществото.


Цигареният дим представлява комплекс от над 4000, а според някои автори и до над 5000 съставки, чиито ефекти имат отношение към разнообразни белодробни и системни патологични промени в организма. С тютюневия дим влияние оказват не само инхалираните токсини с киселинен или алкален характер, но и високата температура, която оказва директен увреждащ ефект върху дихателните пътища.



Sidestream smoke или т.нар. страничен дим е димът, който се получава при тлеенето на цигарата или лулата. Той е основният компонент на т.нар. пасивно тютюнопушене, известен още като вторичен дим (second-hand smokе) или дим от околната среда (environmental tobacco smoke).


Химическият състав на страничния дим се различава от този на основния поток дим (mainstream smoke), който представлява димът, който пушачът вдишва от цигарата. Страничният дим е класифициран от Агенцията по опазване на околната среда на САЩ (U.S. Environmental Protection Agency) като клас А карциноген.


За първи път случаите на бронхиолит са описани през 1974 г., като до 80-те години на ХХ век е бил рядко срещана болест, то от 1994 г. се наблюдава нарастване на честотата му. През 70-те години на ХХ век на пазара преобладават цигарите с филтър, а през 80-те години са изобретени леките цигари (с ниско съдържание на катрани и никотин). По този начин се променя съставът на карциногените в тютюневия дим.


При обсъждане на предизвиканите от тютюневия дим промени – основно значение за белодробната патология имат цигарите, докато пурите и лулите – основно за болестите на устната кухина и ларинкса.


Освен белодробен карцином и хронична обструктивна белодробна болест, при пушачи нарастват случаите на белодробна фиброза и емфизематозни промени.


В литературата са налице много доказателства, подкрепящи връзката между тютюнопушенето и интерстициалното белодробно увреждане. Те се основават на значими епидемиологични данни, показващи преобладаването на пушачите сред засегнатата популация, както и потенциалната ремисия на болестта след спиране на тютюнопушенето.


През 1990 г. описват синдрома на комбинирани белодробна фиброза и емфизем за първи път. Заслужаващ внимание е фактът, че пациенти с тези белодробни промени са с висока вероятност да развият тежка прекапилярна пулмонална хипертония с лоша прогноза.