Острият вирусен хепатит е чернодробно възпаление, поради инфекция с един от петте хепатитни вируса. При повечето хора картината започва с остра симптоматика, но продължава само няколко седмици. Симптоматиката може да варира, включително и да липсва – наблюдава се анорексия, загуба на тегло, гадене, повръщане, фебрилитет, болка или тежест в десния хипохондриум или епигастрално, иктер, артралгия, уртикария и др. Ваксинирането може да предотврати хепатит A, B и Е. Обикновено не се нуждае от специфично лечение. Най-честият причинител на остър вирусен хепатит е HAV, последван от HBV. Други неиндефицирани вируси вероятно също причиняват остър вирусен хепатит.

 

Симптоматиката при острия вирусен хепатит може да има различна степен на изява - да бъде силно изявена или да липсва. Това се обуславя от вида на вируса и индивидуалния имунен отговор. Вирусите на хепатит А и C обикновено причиняват лека до отсъстваща симптоматика, като инфекцията може да остане незабелязана. Инфекцията с вирусите B и E по-често се изявява с остра симптоматика. Съществуват и ко-инфекции (напр. с HBV и HDV) – тогава вероятността за по-изявена симптоматика е по-вероятна.


 

Обикновено в първите 3 до 10 дни след инкубационния период урината потъмнява и се появява иктер, дължащ се на хипербилирубинемията. При палпация черният дроб е увеличен и мек. Могат да се наблюдават също симптоми на холестаза – избледняване на фецеса и поява на уртикария. По това време повечето от първоначалните симптоми (фебрилитет, отпадналост, гадене, повръщане) изчезват и пациентите се чувстват по-добре въпреки влошаването на иктера. Пикът на иктера е през първата и втората седмица, след което избледнява третата и четвъртата седмица. Макар и рядко може да се развие т.нар. фулминантен или още светкавичен хепатит със симптоматика на чернодробна недостатъчност и коматозни състояния. Той е по-характерен за HBV, при това при ко-инфекция с HDV. Черният дроб не може адекватно да синтезира факторите на хемокоагулация, както и да обезврежда нормално натрупаните токсини, вследствие на което се развиват кръвоизливи и хепатална енцефалопатия – пациентът изпада в кома за дни до седмици.

 

Пациентите с остър вирусен хепатит обикновено се възстановяват напълно дори без лечение за 4-8 седмици. Някои болни остават носители на вируса дори след излекуване и могат да заразяват други – обикновено при хепатит C и по-рядко хепатит B. Същите могат да развият хроничен хепатит, който в крайна сметка да завърши с цироза или чернодробен карцином. Фулминантният хепатит се подозира при бързо прогресиране на симптоматиката, промени в менталния статус, протромбиновото време и/или INR (international normalized ratio). Важно е при пациенти с хепатит да НЕ се прилагат лекарства с чернодробен метаболизъм или тяхната доза да бъде регулирана с цел избягване обременяване функцията на черния дроб. При наличие на уртикария могат да се ползват секвестранти на жлъчните киселини (Cholestyramine) – това са група лекарствени средства, свръзващи някои от компонентите на жлъчката в гастро-интестиналния тракт и намаляващи нейната реабсорбция. При развитие на фулминантен хепатит могат да се ползват противовирусни средства (Ribavirin), но чернодробната трансплантация е най-добрият избор при наличие на донор.

 

Превенцията на острият вирусен хепатит е чрез ваксинация – към момента има ваксини за хепатит A, B и Е (само в Китай), както и човешки серумен имуноглобулин. Ваксини срещу хепатит C и D все още не съществуват, но е известно, че ваксинацията срещу хепатит B намалява риска от заразяване с хепати D. Други превантивни мерки включват: добра битова хигиена; да не се ползват многократно инжекционни игли; да не се споделят битови хигиенни предмети – четки за зъби, самобръсначки и др.; избягване на непротектиран промискуитет (и изобщо промискуитет). Въпреки че кръвта за хемотрансфузии отдавна се мониторира, пациент може да избегне кръвопреливане от неизвестен донор, ако дари своя кръв няколко седмици преди планова операция.

 

Особености на различните вирусни хепатити

Хепатит А – най-честият причинител на остър вирусен хепатит с класическа клинична картина (гадене, повръщане, загуба на апетит и тегло, иктер, тежест или болка в десния хипохондриум или епигастрално, генерализиран сърбеж). Инфекцията не продължава повече от 6 месеца и не хронифицира, не изисква специфично лечение. В редица страни до 75% от възрастните са боледували от хептатит А в определен момент. Заразяването става по фекално-орален път най-често при контаминация на хранителни продукти и вода с фецес, поради което често възникват епидемични зони с хепатит А. Хепатит А не хронифицира, не причинява цироза и изключително рядко преминава в светкавичен хепатит.

 

Хепатит B и C се предават основно по кръвен път и с други телесни течности. Хепатит B може да се предава и по битов път. Острият вирусен хепатит C обикновено протича безсимптоматично и поставянето на диагнозата става само лабораторно. Затова се предполага, че броят на недиагностицираните случаи всъщност е много висок – за сравнение в САЩ годишно има около 2000 случаи на хепатит C; предполага се обаче, че всъщност са около 30 000.

 

В около 75% от случаите хепатит C хронифицира. Терапия не се налага в острата фаза, но е възможно ползването на същите антивирусни средства, които се ползват и при хроничната форма с цел предотвратяване хронифицирането на състоянието. Това обаче се оказва доста скъп метод и на практика не се прилага в клиниките. При хепатит B хронифицирането на вирусната инфекция е в обратнопропорционална зависимост от възрастта – колкото по-млад е един индивид, толкова по-вероятно е да хронифицира заболяването. При възрастни индивиди едва 5-10% от случаите заболяването хронифицира. Клиничната картина при хепатит B може да включва класическите симптоми, но може да протича и безсимптомно.

 

Хепатит Е доста наподобява хепатит А – предаването става по фекално-орален път, но е особено опасен при бременни, където леталитетът е висок. Не хронифицира, подобно на HAV инфекцията.

 

Хепатит D не се наблюдава самостоятелно, а само при ко-инфекции с HBV – вирусът не може да се възпроизвежда без HBV. Коинфекциите по-често преминават във фулминантен хепатит.