Диабетът е хронично заболяване с глобално социално значение, чиято честота е все по-нарастваща. Към момента засегнатите са около 400 милиона души, като 1,6 милиона смъртни случаи ежегодно са пряко свързани с него. Усложненията от диабета могат да бъдат както късни – диабетна ретинопатия, невропатия, диабетно стъпало, нефропатия и др., така и остри усложнения – хипогликемия и хипогликемична кома, диабетна кетоацидоза, диабетна хиперосмоларна кома.


Хипогликемията е често срещан проблем при пациентите с диабет – както при първи тип, така и при втори тип.


При първи тип, хипогликемията е свързана най-често с предозирането на инсулин, докато при втори тип хипогликемията е най-често в резултат прием на сулфанил урейни препарати. Около 30% от младите пациенти с първи тип диабет са имали хипогликемична кома през живота си, като смъртността е 3-4% от общата.



Клинична симптоматика се проявява при серумна глюкоза под 3 mmol/l, като протичането се разделя в две фази – адренергична и невроглюкопенична. 
В първата фаза са налице вегетативни симптоми като обилна студена пот, тахикардия, сърдечни палпитации, чувство на паника и страх, тремор и др.
Втората, невроглюкопенична фаза, е свързана с неадекватно глюкозно ниво в централната нервна система и се проявява със замъглено съзнание, глад, адинамия, конвулсии и в крайна сметка – кома. Ако пациентът е в съзнание, той трябва да приеме бързи рафинирани захари – 1 с.л. захар или напитки с високо съдържане на захар (сокове). При липса на съзнание се прилага 40-50 мл, 40% разтвор на глюкоза болусно, венозно, а при хоспитализация пациентът се оставя на постоянна инфузия, като се поддържа серумна глюкоза между 6 и 10 mmol/l; поставя се глюкагон мускулно и др.


Тежката хипогликемия на фона на терапия със сулфанил урейни препарати при втори тип диабет изисква хоспитализация, поради дългия плазмен живот на тези медикаменти, което изисква по-продължителна инфузия с глюкоза.


Диабетната кетоацидоза и хиперосмоларната кома са най-сериозните остри декомпенсаторни усложнения на диабета, като кетоацидозата е изключително характерна за първи тип диабет, докато хиперосмоларната диабетна кома е по-характерна за втори тип.


Характерно за хиперосмоларната диабетна кома е хипергликемията, дехидратацията и повишения осмолалитет без наличие на сигнификантна кетоацидоза. Най-честите причини за настъпване на кетоацидоза са остри инфекции, прекъсване или неадекватна инсулинова терапия, новооткрит диабет.


Критериите за диабетна кетоацидоза включват значима хипергликемия (15-20 mmol/l), артериално pH<7,3 ; бикарбонати <15mEq/l и наличие на високостепенна кетонурия. Проявява се със симптоми на хипергликемията (дехидратация, замъглено съзнание, хипотония, тахикардия) и на ацидозата (дълбоко дишане, ацетонов дъх, коремни болки, повръщане). Такива симптоми изискват спешна хоспитализация, като инсулиновата терапия не трябва да се спира. Принципите на лечение включват постоянна венозна инфузия с бързодействащ инсулин със скорост 6-8 E/h в първите часове, възстановяване на електролитните загуби, вливане с бикарбонат при много ниски стойности на pH и, разбира се, лечение на основната причина, довела до подобно декомпенсиране (най-често инфекция, с широкоспектърна антибиотична терапия).


Хиперосмоларната диабетна кома е нерядко срещано усложнение при диагностицирането на заболяването. Характеризира се с тежка хипергликемия, тежка дехидратация и хиперосмолалитет (>340 mOsm/kg), липса на кетоацидоза. Отключващите фактори могат да са много – котерапия с тиазидни диуретици, бета-блокери, прекомерна консумация на рафинирани захари, хронична бъбречна недостатъчност и др.).


Плазменият осмолалитет се смята по формулата: 2 (Na + K) + urea + glucose, като серумните концентрации на йоните, уреята и глюкозата са в mmol/l. Принципите в лечението на хиперосмоларната кома са като цяло същите, като при диабетната кетоацидоза, с важното изключение, че се вливат хипотонични разтвори (0,45% NaCl) с цел понижаване осмолалитета.