Вирусни конюнктивити

Вирусните конюнктивити представляват 15 % от всички конюнктивити. Те могат да протекат леко или тежко, а понякога дори имат склонност да хронифицират и рецидивират.

 


Аденовирусни конюнктивити

Те са най-честите и се причиняват от около 51 човешки аденовируси. Около 70% засягат и двете очи. Инкубационният период е 7-14 дни, като заболяването започва със сълзене, зачервяване, чувство за глождене, фотофобия, сърбеж и оток на клепачите. Обективно се открива оток, хиперемия и малки петехиални кръвоизливчета.

 

Може да има реакция от страна на лимфните възли в областта на ушите и долната челюст. До две седмици от началото на заболяването могат да се появят многобройни субепителиани инфилтрати на роговицата. Те се запазват до дни или месеци.

 

Остър епидемичен хеморагичен конюнктивит

Причинява се от ентеровирус 70 и Coxackie virus A24.Това заболяване е силно заразно и се предава по битов или индустриален път, както и чрез ръцете или инструментариума на персонала в очните амбулаторни помещения. Инкубационният период е 12-48 часа, като се наблюдава картината на остър фоликуларен конюнктивит, със серозна или серозно-гнойна секреция.

 

На втория ден се появяват точковидни или по-обширни кръвоизливчета по булбовата конюнктива (тя се намира върху самата очна ябълка). До ден конюнктивитът обхваща и другото око. Телесната температура може да се повиши и да се появят точковидни, повърхностни инфилтрати на роговицата. Оздравяването настъпва за 8-12 дни.

 

Херпетичен конюнктивит

Той е под формата на първична инфекция и съпровожда херпетичен обрив на клепачите с блефарит, като в 2/3 от случаите може да се развие и кератит. Най-често заразяването става по време на раждане, ако майката е боледувала през бременността от генитален херпес. Обективно се наблюдава и тук фоликуларен конюнктивит и увеличение на предушните лимфни възли. Херпетичният конюнктивит е едностранен и ако няма усложнения преминава за 2-3 седмици.

 

Профилактиката се състои в изолиране на болните, кремовете, мехлемите и кърпите за лице трябва да са индивидуални, а обслужващият медицински персонал трябва много добре да почиства и дезинфекцира ръцете си.

 

Като лечение за аденовирусния и ентеровирусния конюнктивит могат да се прилагат човешки лимфоцитарен интерферон или гама глобулин. Кортикостероидите са противопоказани за вирусните конюнктивити. Антибиотични средства се прилагат само при вторична бактериална инфекция. Могат да се назначат салицилати, както и десенсибилизиращи средства.

 

NEWS_MORE_BOX
 

Мембранозни и всевдомембранозни конюнктивити

В някои случаи при остри конюнктивити секрецията може да бъде богата на фибрин и да образува върху конюнктивата фибринова мембрана.Тази мембрана може да е псевдомембрана (когато се премахва лесно и епителът  под нея не е увреден, нито кърви) или истинска мембрана (когато е сраснала с епитела, отстранява се трудно и може да проникне в лежащите под епитела слоеве).
 
Такива конюнктивити протичат тежко и най-често се причиняват от Haemophilus influence, Streptococcus pyogenes и Corynebacterium diphteriae. При дифтерийния конюнктивит се образуват истински мембрани. Той е все по-рядко срещано заболяване, поради задължителната имунизация при децата. Този вид конюнктивит може да протече успоредно с дифтерия на носа, носоглътката и фаринкса.
 
Най-често боледуващите са деца на 1-4-годишна възраст. Протичането може да е остро, подостро или много тежко, като оплакванията са от оток, зачервяване, болка и уплътняване на клепачите. Общото състояние е увредено и детето е в повишена телесна температура и увеличени регионални лимфни възли. Секрецията в началото е мътна, но по-късно става фибринозна, с отлагане на мръсносиви мембрани.
 
Тъй като са силно сраснали с подлежащия епител, при опит за отстраняване остава кървяща повърхност. След време конюнктивата некротизира и мембраните отпадат, като секрецията става гнойна. До 2-3 седмици възпалението отминава с образуване на цикатрикси. Лечението е поставяне на противодифтериен серум, а локално-антибиотични капки.