Острият гастрит е състояние, което включва широк спектър от разновидности, свързани с инфламаторни изменения в гастралната мукоза. Въпреки множеството етиологични причини, те всички имат сходна патогенеза и клинична картина и са свързани с нарушаване на равновесието между протективните фактори на мукозата (бикарбонат, мукус, простагландини и нормално кръвообращение) и агресивните фактори (пепсин и солна киселина) в полза на вторите. Инфламационните процеси могат да обхващат само част от стомаха (антрален гастрит, кардиален гастрит) или целия – пангастрит. Гастритите могат да бъдат разделени най-общо на ерозивни (суперфизиално-ерозивни, дълбоко-ерозивни, хеморагично-ерозивни) или неерозивни (хеликобактер-асоциирани). Особен тип остър гастрит е флегмонозният гастрит, който се характеризира с клинична картина на остър хирургичен корем и налага оперативна намеса.


Няма съществена корелация между хистологичната находка на острия гастрит и неговата клинична изява – всъщност, много от пациентите с остър гастрит остават асимптоматични. Клиничната картина може да включва множество симптоми, които се означават най-общо като горен диспептичен синдром – епигастрална болка и парене, гадене, повръщане, подуване, еруктация, анорексия и др.


Етиологично, най-честата причина за развитието на остър гастрит е употребата на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – ибупрофен, диклофенак, декскетопрофен, индометацин и др. и кортикостероиди. И двете групи възпрепятстват синтеза на простагландини, които са част от протективните фактори на гастро-интестиналната мукоза и нарушават равновесието между протективните и агресивни фактори.



Други причини за развитието на остър гастрит могат да бъдат – ексцесивната алкохолна употреба, хранителни токсикоинфекции, вирусни инфекции, тютюнопушене, пикантна храна, неправилна диета и начин на хранене, продължителни интервали на гладуване, стрес, употреба на наркотични вещества, поглъщане на корозивни вещества (киселини, основи) и др. Макар и по-рядко гъбични инфекции и паразитози могат да бъдат причина за развитие на остър гастрит.


Макар в около 80% от случаите причината за гастритите да е Helicobacter pylori, в повечето случаи тя причинява хронични гастрити с изменения в мукозата, метаплазия, дисплазия и в крайна сметка стомашен аденокарцином. По-рядко хеликобактерна инфекция е отговорна за остър гастрит. Въпреки това при наличието на какъвто и да е гастрит, трябва задължително да установи дали именно тя не е отговорник за него - съответно с вземане на биопсия при ендоскопия, фецес тест, серумен тест или дихателен тест.


Златен стандарт в поставянето на диагнозата е фиброгастроскопското изследване с вземане на биопсия за хистология и хеликобактерен анализ. Макар и по-рядко у нас се ползва капсулната ендоскопия. В западните страни все по-застъпен става методът на трансназалната фиброгастроскопия, при която към стомаха се въвежда ендоскоп през носа. С това се избягва рефлексът на гадене и повръщане, тъй като ендоскопът не се допира до корена на езика и методът не налага анестезия. За съжаление, у нас трансназални ендоскопи все още няма, поради високата цена на апаратите. Те са с изключително малък диаметър, който поозволява преминаване през ноздрата без да я нарани. Емпирично поставяне на диагнозата също е възможно, но в наши дни е силно непрепоръчително, поради огромния спектър от заболявания, които могат да се маскират с горен диспептичен синдром. Емпирично може да се ползват и дихателния, фецес и серумен тест за хеликобактерна инфекция.


Лечението не във всички случаи налага медикаментозна терапия – в някои случаи е достатъчна промяна в начина на живот и хранене: изключване на газирани напитки, пържени храни, минимизиране приема на мазнини и протеини, преустановяване приема на храна в късните следобедни часове (18-19 часа), избягване легнала позиция след нахранване поне 2-3 часа, избягване физическите усилия след нахранване поне 2-3 часа, избягване на пикантна храна, алкохол и тютюнопушене, спане на лява страна и др.


При всички случаи на гастрити освен диета, се ползват антациди – инхибитори на протонната помпа (Omeprazole, Pantoprazole, Lansoprazole, Rabeprazole, Esomeprazole), H2-блокери (Famotidine, Ranitidine, Nizatidine, а Cimetidine на практика не се ползва вече, поради множеството лекарствени взаимодействия), както и антиацидни медикаменти (натриев хидрогенкарбонат, калциев карбонат, магнезиев хидроксид, алуминиев хидроксид).


В случаите на хеликобактерна инфекция се ползва т.нар. тройна или четворна терапия. Тройната терапия включва Amoxicillin, Clarithromycin и инхибитор на протонната помпа. Четворната терапия включва Metronidazole, Tetracycline, бисмутова сол и инхибитор на протонната помпа. Четворната терапия се ползва при свръхчувствителност при пеницилини или при антибиотична резистентност. На практика обаче все повече лекари предпочитат да започнат лечението направо с четворна терапия. Лечението продължава 10-14 дни.


Нелекуваният остър гастрит може да отшуми спонтанно при отстраняване на етиологичния фактор – напр. прекратяване на терапия с НСПВС или кортикостероиди. При налична хеликобактерна инфекция обаче той хронифицира и постепенно преминава в хроничен атрофичен гастрит, който е преканцерозно състояние.