Сърдечната недостатъчност е социално-значимо заболяване поради значително големия си брой пациенти, които го развиват. В основите на съвременното ѝ лечение насоките не са само към премахване на симптомите и удължаване живота на сърдечно болните, но и към създаване на профилактичен терапевтичен прозорец, с който да се уравни симптоматиката, да се поддържа адекватен сърдечен и физикален статус, както и да се профилактира преминаването на асимптомнасърдечна дисфункция към симптомна недостатъчност. 

 

Лечението на сърдечната недостатъчност, особено на острата ѝ форма, е насочено основно към профилактика на основните три патогенетични кризи, с които се проявява острата сърдечна криза. Това са кардиалната астма, развитие на белодробен застой и при липса на терапевтично заложени мерки - задължителното развитие на кардиогенен шок.


 

Кардиалната астма се проявява с пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане тип Кусмаул. Най-често симптоматиката възниква през нощта и в последствие се обостря. Болните се събуждат, сядат в леглото и в последствие застават на отворен прозорец. Проблемът е, че задухът не се успокоява, въпреки повишения приток на кислород и подобрената физическа стойка на тялото. Появяват се още симптоми на суха и дразнеща кашлица, бледост, изпотяване и цианоза по устните.

 

Възможно е също така да се развие тахикарден синдром - висок ритмичен пулс, и нарушения в дишането с дихателни паузи при прогресиране на процеса. Характерното за този вид пристъпи е, че протичат от няколко минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност, кардиалната астма преминава в развитие на белодробен оток. 

 

Лечението на кардиална астма се извършва само в интензивно отделение. Прилагат се диуретици, кардиотоници, кислород, спазмолитици, а по показание антихипертензивни и аналгетици. В хода на терапията се изяснява произходът на острата левокамерна недостатъчност, включително се търси развитието на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит, перикардити и други. Категоричното и дефинитивно лечение на кардиална астма се смята, когато се постави точната диагноза и се излекува първичното заболяване. 

 

Профилактиката и лечението на белодробен застой или оток се извършва със средства, които намаляват сърдечното преднатоварване на лявата камера. За целта се ограничава приемът на готварска сол в домашни условия и течности до 500-1000 мл за 24 часа. Приемат се бързо действащи диуретици - какъвто е фуроземид, с най-добро действие при венозно приложение в острите кризи между 20 и 100 мг. Прилагат се също така инфузии с нитрати и интермедиерни вазодилататори, какъвто е натриевият прусид. С цел да се превантира следващата логична реакция - тежка хипотония до шок, терапията може да се прилага и в комбинация със симпатикомиметици. 

 

Адекватната борба с белодробния застой включва...

NEWS_MORE_BOX

Терапевтична схема в определен порядък. Болният се поставя в полуседнало положение. Подава се кислород с лицева маска в дозировка около 4-6 литра на минута. Веднага се поставя венозен източник и се започва спешното прилагане на бримкови диуретици - фуроземид от 40 до 80 мг. В последствие може да се включат аналгетици - навремето с успешно действие се е отбелязвал морфинът. Прилагат се таблетки с нитроглицерин под езика или венозно. Алтернатива са нитратните спрейове, които се впръскват в доза 1-2 впръсквания под езика. При систолна стойност на артериалното налягане под 100 ммХг се включва кардиотоници като допамин и добутамин. В крайния стадий, при липса на терапевтичен ефект, и задълбочаване на дихателната недостатъчност, пациентите се поставят в легнало състояния с дорзална флексия в шията, упойващи средства от лек вариант от рода на мидазолам и интубация.  

 

При овладяване на всичките възможности за развитие на кардиогенен шок, пациентите се поставят на хронична терапия до живот с диуретици и вазодилататори. В случаите на усложнение при кризата на остра сърдечна недостатъчност и развитие на кардиогенен шок се започва моментална терапия с корекция на нарушенията в циркулацията и подобряване на тъканната перфузия. При още по-тежки усложнения се започва моментална реанимация с адреналин, норадреналин, добутамин и допамин, прилагане на карбонатни разтвори за корекция на алкално-киселинното равновесие, корекция на ритъмно-проводните нарушения, мониторен контрол в следващите 48 часа и ендотрахеална интубация за адекватно вентилиране на пациента. Задължително е и прилагането на водносолеви разтвори или хидроксиетил скорбяла - ХЕС в банки, интравенозно. При данни за белодробен застой, вливането на течности се ограничава до 1500 мл и в лечението се прилагат агресивни диуретици.