Поставена е диагнозата остра миелодна левкемия (ОМЛ). За поечето пациенти тези три думи в началото са неразбиареми. А и ситуацията е станна – не е като да кашляш и да имаш бронхит или пък да имаш силна болка в корема и да се окаже язва. Оплакванията са налице, но за пациента е трудно да ги формулира или пък отнесе към конкретна част от тялото си


Остра миелоидна левкемия – какво е това?

Болестта представлява вид раково – злокачествено – заболяване на кръвта.



Левкемия обозначава, че в кръвта на пациента се откриват определен вид туморни клетки – бласти. Те са с произход от ранни форми на кръвните клетки.


Миелоидна е левкемията, която се отнася към костния мозък, където се произвеждат кръвните клетки. Там се акумулират и бластите и в последствие излизат в кръвообращението.


Остра е болестта, защото тя се развива бързо – диагнозата се поставя в рамките на първите няколко дни до седмици след появата на симптомите, а лечението започва веднага след диагностицирането.


Симптомите

Острата левкемкия е болест със злокачествен характер. Тя се изразява в неконтролираното бурно размножаване на анормалните клетки – бласти, които завземат все по-голяма част от костния мозък. Във връзка с това последният не може да функционира нормално, тоест – не успява да сигури нужното количество нормални кръвни клетки, с всички последствия за пациента от това.


Израз на костномозъчната недостатъчност са:

 

  • Анемия – която се изразява с бледост, умора, задух и сърцебиене;
  • По-чести инфекции – особено и белодробни такива, поради нарушеното произвотство на имунни клетки;
  • Кървене – поради намаленото производство на клетките, участващи в кръвосъсирването – тромбоцитите. Това ще е например кървене от лигавиците – венците и носа, както и по кожата – синини при минимален или без удар.

Бластите се могат да се натрупват не само в костния мозък, но и на други места в тялото. С това те е възможно да предизвикват болки – по косттите, увеличение в размерите на лимфните възли, на черния дроб, слезката, тестисите. В по-редки случаи е възможно бластите да проникнат и в гръбначно-мозъчната течност и към гръбначния и главния мозък или техните обвивки (менинги).


Кои пациенти засяга?

Острата миелодина левкемия може да споходи човек във всяка една възраст, но едва около 25% от случите са при хора под 25-годишна възраст. Честотата на болестта се увеличава след 40 г., като средната възраст на диагнозата е около 65 година.


Конкретна причина за възникване на болестта рядко може да бъде идентифицирана. До момена са описани следните рискови фактори за развитието ѝ:

 

  • Излагане на радиационно йонизиращо лъчение;
  • Излагане на бензен;
  • Проведена химиотерапия по повод други злокачествени заболявания;
  • Предварително наличие на други костно-мозъчни заболявания катпо миелодиспластичен синдром;
  • Наличие на брат/сестра или родител, засегнат от остра миелодна левкемия.


При всички положения това не е заразно или наследствено заболяване.


Поставяне на диагнозата

Както стана ясно, тя трябва да се постави възможно най-бързо, защото лечението може да започне още в първите часове след диагностицирането.


Най-елементарното изследване като пълната кръвна картина (ПКК) може да покаже отклонения от нормалния брой на кръвните клетки, но това не е задължително. При ПКК те се броят апаратно. ДКК е диференциалната кръвна картина, при която лекарят разглежда капчица от кръвта, разстлана на стъкло, под микроскоп. По този начин той може да открие бластите, характерни за заболяването.


Това довежда и до най-важното изследване – това на костния мозък. Обикновено е достатъчно провеждането на аспирация – взимане на кръв от костния мозък и разглеждането ѝ под микроскоп. Всичко това може да бъде реализирано в рамките на няколко часа.


Трябва да се извършат и допълнителни генетични и имунологични изследвания за определяне точния тип на миелоидната левкемия, което е важно за планиране на лечението. В някои случаи се извършва и анализ на цереброспиналната течност. При подозиране инвазия на структури и органи в тялото може да се проведе и образно изследване – скенер.


Ехокардиографията не е диагностично изследване, но пък е важно да се проведе преди започване на лечението.