1. Какво е левкемия?

Левкемията е заболяване, при което костният мозък започва производство на голямо количество абнормални кръвни клетки и причинява рак на кръвта. Костният мозък се предизвиква да произвежда специфични клетки, част от клетъчния ред на кръвта, които са патологични и предизвикват поява на симптоматика на заболяването.

Засега причините за поява на левкемия и абнормно израждане на кръвни клетки не са изяснени.


 

Съществуват различни типове левкемия спрямо клетъчния тип, който претърпява абнормно възпроизводство.


Хроничната левкемия е бавноразвиващо се заболяване, което включва повече от два типа абнормно произведени кръвни клетки.
Острата левкемия е бързо прогресиращо заболяване, което поразява незрелите кръвни клетки. Този тип на болестта започва развитието си от най-младите незрели клетки на костния мозък – бластоцитите. Изисква бързо медицинско лечение, като фактите сочат, че се повлиява най-силно от химиотерапия.
Острата левкемия е рядко заболяване, показващо най-висока честота при деца и млади хора. Прогнозата при млади хора е по-добра, отколкото при възрастните.


2. Какви са симптомите на остра левкемия?

Появата на внезапни нарушения в общото състояния на организма са най-показателни. В допълнение се проследява количеството на кръвни белтъци – налице е анемичен синдром. Хроничната умора и задухът придружават комплекса от симптоми. Пациентите съобщават и за болка в ставите. При децата появата на такива болки се свързва диференциално-диагностично със ставно и костно израстване, което замаскира клиничната картина на остра левкемия. Доказан е и имунният спад на организма, което се съпровожда с чести грипоподобни симптоми – болки в гърлото и кашлица. Острата левкемия се съпровожда и със слабо кървене и разязвяване на лигавата на носа. Най-често поразен е съдовият сплит на Киселбах в носната кухина.


При поява на някой от изложените симптоми се препоръчва консултация с лекар. Клиничната картина е много обща и обвързваща с много други заболявания, затова е важно за правилната и навременна диагностика добра терапевтична практика и прилагането на различни тестове за доказване на болестта.


3. Как се диагностицира левкемия?

Много форми на левкемия могат да бъдат открити с кръвни изследвания. Патологичните кръвни клетки се забелязват в циркулиращата кръв под микроскоп. Изследвания върху костния мозък също предоставят добри резултати за откриване на диагностичната единица и предприемане на подходящо лечение.


4. Лечение

Пациентите с доказана левкемия се насочват към онкологична терапия. В наши дни статистиките показват, че все повече и повече пациенти, от които повечето деца, преминават в период на ремисия на заболяването до пълното им възстановяване.


Лечението обикновено се провежда с химиотерапия, която се инфузира през вените. За правилното овладяване на състоянието се провеждат няколко курса на лечение с продължителност на всеки от 4 до 5 дни.

NEWS_MORE_BOX

 


Химиотерапията цели унищожаване на всички абнормни клетки на организма, но в битката с раковите клетки попадат и нормални клетки на организма, които също биват унищожени от медикаментите. Костният мозък е чувствителен към лекарствата в този вид терапия. Крайният резултат е спад в производството на абнормни клетки, но и спад в производството на нормалните клетки от кръвния ред. При значително понижение в белите кръвни клетки, резултатът за младите пациенти и децата е по-слаба имунна защита на организма и податливост на инфекции и кървене. Това показва, че по време на химиотерапията пациентите трябва да бъдат хоспитализирани, докато състоянието им се овладее.


Страничните ефекти на химиотерапията са косопад, гадене, повръщане и диария. Косопадът не е постоянно изразен. Настъпва възстановяване и нормален растеж на косъма три-четири месеца след прекратяване на химиотерапията. За овладяване на другите странични ефекти се прилагат антиеметици и лекарства повлияващи диарията – loperamide, който има изразен ефект чрез спиране на моториката в стомашно-чревния тракт и овладяване на хипермотилитета, който причинява химиотерапията.


Костномозъчната трансплантация е част от терапията и се прилага, когато състоянието не може да се овладее с химиотерапевтика. Тази форма на лечение е много агресивна спрямо рака на кръвта и се прилага при млади и физически здрави пациенти. Използват се стволови клетки, които се взимат от самия пациент и се извършва автотрансплантация. Също така, стволови клетки могат да бъдат взети от кръвен роднина – майка, баща, брат, сестра или друг донор, който има сходство в показателите с реципиента.