Порфириите са наследствени генетично обусловени заболявания, изразяващи се със смущения в обмяната на порфирините и метаболитните им предшественици, което предопределя съответни клинични изяви и характерни биохимични отклонения.

 

Какво са порфирините?


Биосинтезът на хема – част от хемоглобина в кръвта – има седем етапа. Във всеки от тях участва по един ензим. Когато някой от тези ензими е дефектен в гена, се проявява съответният тип порфирия. Порфирините са междинни продукти на синтеза на хема. Основните количества порфирини се синтезират в костния мозък (за образуването на хема) и черния дроб (за синтеза на редокс ензими, хема, миоглобини, костен миелин и други тъкани).


Според характерната клинична картина и мястото на генетичния дефект, който ги обуславя, се различават две големи групи порфирии – чернодробни и еритропоетични.


От своя страна чернодробните порфирии също се разделят на няколко подвида. Един от тях е острата интермитентна порфирия.


Какво представлява остра интермитентна порфирия?

Това е заболяване, наричано е още пиролопорфирия. Наследствено е и се предава по автозомно-доминантен път. Среща се сравнително рядко – 1 на 10 000 или даже 1 на 50 000 от населението. Генетичният дефект се изразява в недостатъчна синтеза (под 50%) на част от ензимите, необходими за обработването на порфирините. Вследствие на това в хепатоцитите настъпва увеличение на синтезата и количеството на киселина, наречена делта-аминолевулинова (ДАЛК) и на ензима порфобилиноген.


Клинична картина

Острата интермитентна порфирия дълго време протича латентно (скрито) и се изявява клинично с остро пристъпно протичане (порфиринова криза). Тя се провокира обикновено от влиянието на външни фактори, най-често лекарства като сулфонамиди, барбитурати, антибиотици (пеницилиновата, цефалоспориновата, аминогликозидната група), аналгетици, транквилизатори и седативни лекарства, стероидни хормони, алкохол, антиконтрацептивни лекарства, диуретици, антихипертензивни лекарства и други.

 

Доказано е инхибиращото действие на естрогенните хормони, прогестерона и други хормони, поради което острата интермитентна порфирия често се наблюдава при момичета в пубертета и при жени предместруално, по време на бременност или скоро след раждане.


Острата порфиринова криза се изразява с бързо и остро настъпващ пристъп със силна спастична болка в корема, гадене и силно повръщане, метеоризъм, и прояви на паралитичен илеус със затихване на перисталтиката на червата. Клиниката на кризата наподобява т.нар. остър корем.


Характерни са нервно-психичните смущения, които бързо се развиват и овладяват клиничната картина – епилетпиформени гърчове, упорито главоболие, парестезии и хипестезия с паретични прояви на периферните нерви, изчезване на ахиловия рефлекс, дисфагия, офталмоплегия, ретенция на урина, парези на долните крайници и даже паралитични смущения, смущения в психиката и артериална хипертония (хипертонична криза).

 

Тежко усложнение е парализата на дишането по време на кризата, което може да доведе до внезапна смърт от асфиксия (задушаване).


Острата порфиринова криза при това заболяване продължава от няколко дни до месец и повече, като тежестта на клиничните прояви се променя динамично.


При обективно изследване се установява тежко общо състояние на болните с наличие на описаните неврологични и психични промени. Коремът при палпация е умерено болезнен. Сърдечната честота и пулсът са ускорени, а артериалното налягане обикновено също е повишено.


Диагноза и диференциална диагноза

Те се базират категорично на описаните клинични симптоми и най-вече на характарните промени в порфириновата обмяна, които се установяват с лабораторни изследвания, благодарение на което заболяването може да се разграничи от останалите форми на порфирия.


В латентния период (периодът без клинична изява) за диагнозата е важно да се докаже високото съдържание на ДАЛК и порфибилиноген в чернодробната тъкан, еритроцитите и лимфоцитите.


Лечение

Най-ефикасно лечебно средство за прекратяване на острата порфиринова криза е венозната вливане на големи количества глюкоза като за денонощия се инфузират 500 г глюкоза. Храната трябва да е богата на въглехидрати. Доказано е, че глюкозата, внесена в голямо количество в кръвообращението, инхибира ДАЛК-синтетазата в черния дроб и предизвиква т.нар. катаболитна репресия, като по този начин силно ограничава синтезата на ДАЛК и на порфобилиногена, което обуславя и подобрението на болните и прекратяването на пристъпа.


При недостатъчно повлияване от лечението с вливане на глюкоза се прилага лечение с венозно инфузиране на хематин за 3-6 дни. Хематинът оказва лечебно действие по същия механизъм както глюкозата, но потиска по-силно ДАЛК-синтетазата в хепатоцитите.


Едновременно с горепосоченото лечение се извършва комплексна реанимация с електролитни разтвори и симптоматични средства за овладяване на повръщането и другата неврологичната симптоматика.


В резултата на навременно проведено лечение болните се подобряват и постепенно се възстановяват.