Дихателната недостатъчност е състояние, при което се нарушава обмяната на кислород между атмосферата и кръвта в организма. Впоследствие се развива артериална хипоксемия. Възможно е и нарушение в баланса на въглеродния диоксид. Тогава състоянието, което се развива, е хиперкапния.
Основните причини за развитие на състоянието са няколко. Най-често срещаните в медицинската практика са – заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища – плеврални увреди или обструкция от чуждо тяло, оток на ларинкса, стеноза на ларинкс, трахея и бронхи, пневмония, абсцес, тромбемболизъм и други. При сърдечна недостатъчност, нервномускулни заболявания, промени в кръвта – количествено намаляване на обема кръв или нарушен алкално-киселинен баланс. Дихателна недостатъчност се развива и при натравяне с медикаменти – опиати, седативи, антидепресанти и други. Друга честа причина е промяната в парциалното налягане на кислорода в кръвта, което се развива при височинна болест.
Същността на заболяването се състои в три възможни патогенетични механизма – намаляване на вентилаторните резерви, нарушение в разпределението на газове в кръвта и дифузионни нарушения. Спадът във вентилаторния капацитет се манифестира с обструктивен, рестриктивен или смесен вентилаторен синдром. Дифузионните увреждания се развиват вследствие на нарушен пермеабилитет на алвеоло-капилярната мембрана, намаление в дихателната площ или при редукция на кръвното белодробно русло. Впоследствие настъпва хипоксемия и хиперкапния. Хипоксемията е състояние, при което парциалното налягане на кислород в кръвта спада под 10,4 кРа, а хиперкапнията – когато парциалното налягане на въглероден диоксид е над 6,1 кРа.
Какви видове дихателна недостатъчност има?
Според бързината на развитие на състоянието съществува остра и хронична дихателна недостатъчност. Острата форма се развива внезапно и бързо - до минути, часове или няколко дни, като състоянието носи особено голям риск за живота на пациента. Хроничната дихателна недостатъчност се развива с месеци или години и организмът успява частично да компенсира хроничната загуба на кислород. Тя от своя страна бива латентна – при физическо натоварване, нивата на кислород и въглероден диоксид са в норма, манифестна – в единия вариант хипоксемия без хиперкапния, а в другия – тежка хипо- или хиперкапния при нормално налягане на кислород.
NEWS_MORE_BOX
Каква е клиничната картина?
Основният и категоричен белег е диспнеята – задух, с тахипнея – ускорено дишане – обикновено над 30 вдишвания на минута. Цианозата също е чест симптом, но невинаги присъства. При данни за посиняване в областта на устните или езика се приема категорично наличието на хипоксемия. Възможни са също така хипертензивни реакции, тахикардия, ритъмно-проводни нарушения, агресивно поведение, главоболие, сомнолентност, Флапин-тремор и гърчове.
Поставянето на диагнозата “дихателна недостатъчност” се извършва още при първоначалния преглед, тъй като присъстват обективните симптоми. В допълнение, за диагностично уточняване на патофизиологичния тип дихателна недостатъчност, се провеждат лабораторни изследвания – кръвно-газов анализ, с помощта на който се установява количеството кислород и въглероден диоксид в кръвта.
Какво е лечението?
Според типа дихателна недостатъчност лечението включва приложение на кислород или медикаментозно овладяване. Първоначално се подсигуряват дихателните пътища, a впоследствие при нужда се прилагат бронходилататори – салбутамол, метилксантини, антихолинергични средства и кортикостероиди.
При наличие на хиперкапния се прилагат дихателни аналептици – микорен, пирацетам, центрофеноксин и други.
При липса на успех от консервативната терапия се пристъпва към интубация, седиране на пациента и механична вентилация.
