Професионалните фактори, за които е доказано, че предизвикват острата еозинофилна пневмония са многобройни и разнообразни, но общото между тях е експозицията на прахови частици при някои професии. При такива случаи е доказано, че вдишаният агент, който предизвиква увреждане на белите дробове, може да предизвика остра еозинофилна пневмония.


Допълнителни проучвания свързват някои случаи на остра еозинофилна пневмония с употребата на редица лекарства. Случаите, предизвикани от лекарства, са свързани с някои тетрациклини, антидепресанти и други.

 


Някои учени смятат, че цитокините (специализирани протеини, които се секретират от определени клетки на имунната система, които или стимулират, или инхибират функцията на други клетки на имунната система), могат да играят роля в развитието на еозинофилни разстройства.

 

Интерлевкин 5 (IL-5) е цитокин, за който се знае, че е регулатор на развитието и функцията на еозинофилите. IL-5 също потиска нормалното разпадане (апоптоза) на еозинофилите, което води до тяхното натрупване в белите дробове и кръвообращението. Необходими са повече изследвания, за да се определи точната роля и механизма на агентите, които задействат острата еозинофилна пневмония.


Кои хора са застрашени от остра еозинофилна пневмония?

Острата еозинофилна пневмония засяга мъжете приблизително два пъти по-често от жените. Точното разпространение на нарушението не е известно. Острата еозинофилна пневмония може да засегне лица от всички възрасти, но най-често се среща при хора между 20-40 години.


С кои други заболявания се прави диференциалната диагноза?


Дифенциалната диагноза е нужно да се извърши, когато симптомите на пациента са типични за две или повече различни заболявания. Тогава чрез задаване на конкретни въпроси в анамнезата (историята на случая), назначаване на специални изследвания и по метода на изключването, лекарят поставя диагноза. Симптомите на някои разстройства могат да бъдат подобни на тези на острата еозинофилна пневмония. Сравненията могат да бъдат полезни за диференциална диагноза.


Острият респираторен дистрес синдром представлява вид тежка, остра белодробна дисфункция, засягаща целите бели дробове или по-голямата част от тях , която възниква в резултат на заболяване или нараняване. Основните симптоми могат да включват - затруднено дишане (диспнея), учестено дишане (тахипнея), прекомерно дълбоко и бързо дишане (хипервентилация) и недостатъчни нива на кислород в циркулиращата кръв (хипоксемия).

 

Острият респираторен дистрес синдром може да се развие заедно с широко разпространена инфекция в организма (сепсис) или в резултат на пневмония, травма, шок, тежки изгаряния, аспирация на храна в белия дроб, множество кръвопреливания и вдишване на токсични изпарения, наред и с други състояния.


Пневмонията представлява инфекция на белите дробове. Появяват се симптоми като треска, кашлица, образуване на голямо количество храчки, течност в пространството около белите дробове (плеврит) и втрисане. Болки в гърдите, главоболие, диария, болки в гърлото и треска също могат да се развият. Характерни са задух, затруднено дишане и нощно изпотяване.

 

Пневмонията често се среща при хора на средна възраст и възрастни хора с различни основни заболявания. Тя обаче може да се появи при лица от всички възрасти, статистически най-често през зимата и началото на пролетта. Пневмонията може да бъде причинена от различни бактерии, вируси и други инфекциозни агенти. Острата еозинофилна пневмония потенциално може да бъде сбъркана с инфекциозна пневмония.

 

Как се поставя диагнозата на острата еозинофилна пневмония?

Диагнозата на острата еозинофилна пневмония се основава на идентифицирането на характерни симптоми, подробна анамнеза на пациента, задълбочена клинична оценка и разнообразни специализирани изследвания, особено бронхоалвеоларна промивка (лаваж). Наличието на други причини за белодробна еозинофилия като паразитни инфекции или излагане на определени лекарства трябва също да се изследва.


Изследването, известно като бронхоалвеоларен лаваж, е ключово в диагнозата на остра еозинофилна пневмония. По време на бронхоалвеоларния лаваж, тясна тръба (бронхоскоп) се прокарва през трахеята в белите дробове, след като стерилен разтвор се пропуска през тръбата, промивайки тъканта. Тази течност се събира чрез аспирация. Течността при лица с острата еозинофилна пневмония разкрива необичайно високи нива на еозинофили (с над 25%).


Може да се използват образни изследвания, за да се потвърди диагнозата на острата еозинофилна пневмония - рентгенография или компютърна томография  на гръдния кош.


Какво е лечението при остра еозинофилна пневмония?


Пациентите с остра еозинофилна пневмония реагират в рамките на дни на високи дози кортикостероиди, които обикновено се предписват в продължение на две седмици. Кортикостероидната терапия започва само след като е изключена инфекциозна причина за белодробна еозинофилия. В медицинската литература дозата и продължителността на терапията с кортикостероиди варира значително. Няма стандартизирана доза за кортикостероидна терапия при лица с остра еозинофилна пневмония. В някои случаи остра еозинофилна пневмония се подобрява без никакво лечение (спонтанна ремисия). Няма рецидив след спиране на стероидната терапия. Дългосрочната прогноза е отлична.


Тъй като разстройството често прогресира бързо, много хора изискват прием в интензивно отделение, където да се извърши механична вентилация. Има два вида механична вентилация: инвазивна и неинвазивна. Неинвазивната вентилация представлява вентилиране на белите дробове без инвазивна намеса върху дихателните пътища (интубация или трахеотомия) и се осъществява чрез апарат за вентилация и кислородна маска.


Библиография:
Cottin V, Cordier JF. Eosinophilic pneumonias, In : Cottin V, Cordier JF, Richeldi L. Orphan lung diseases: a clinical guide to rare lung disease.
Cordier JF, Cottin V. Eosinophilic Pneumonias. In: Interstitial Lung Disease, 5th ed.