Много хора реално нямат ясна представа колко важен и основоположен орган е черният дроб. Той балансира от една страна синтеза и преработването на белтъци, ензими и хормони, а от друга е т.нар. „пречиствателна станция“ за целия организъм. Черният дроб има централно място и за разпределянето на кръвта в тялото, както и за нейното правилно разреждане и съсирване.
Острата чернодробна недостатъчност е състояние, при което чернодробните клетки се увреждат и се смущават всички основни жизнени функции. От там следва и пъстра палитра от разнообразни симптоми. А причините може да бъдат безкрайно разнообразни. Варират от алкохолна и друга токсична увреда през натравяне с гъби, остри вирусни хепатити и т. н. Изключително често се наблюдава и остро влошаване на хронична чернодробна недостатъчност, например при чернодробна цироза.
Какво се установява в кръвната картина?
Острото ограничение на чернодробната функция може да се появи и влоши в рамките на часове и дори минути. Няколкократното изследване на определени показатели отразява тяхната динамика. Задълбочаването на проблема е лош прогностичен белег и налага бърза и адекватна лекарска намеса. Чернодробната недостатъчност изисква интензивно наблюдение в болнично звено, като в голям процент от случаите е животозастрашаващо.
В почти всички случаи се регистрира проблем с коагулацията (съсирването на кръвта). Покачва се протромбиновото време и показателят INR без подлежаща причина за това. При изследване на стандартна биохимия често се установява правопропорционално покачване и на чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ, Алкална фосфатаза и други). Кръвната картина се изменя с остро понижаване стойностите на тромбоцитите, в много случаи и на хемоглобина. Изследването на амоняк и лактат в кръвта често е силно завишено, особено при болните с енцефалопатия. Кръвната захар спада до критични стойности.
След установяването на острата чернодробна увреда е особено важно да се намери причината за нея, ако това не е било известно до момента. Трябва да се проведат кръвни тестове за алкохол, отровни вещества и лекарства, ако има съмнение за злоупотреба с тях. Нужни са и тестове за вирусен хепатит (остър или хроничен), както и за други вируси, засягащи черния дроб (Цитомегаловирус, херпес симплекс вирус и други). Важно е да бъдат изключени и автоимунни чернодробни заболявания, изследвайки антитела като ANA и ASMA.
Симптоми при остра чернодробна недостатъчност
При прегледа най-често има леко увеличение на черния дроб, който се напипва няколко сантиметра под дясната ребрена дъга. Черният дроб може да е с трайно намалени размери и този симптом да липсва. Възможно е болният да усеща тежест и дори болка в корема и дясно подребрие. Други субективни оплаквания, които могат да насочат към остра чернодробна увреда (но не са специфични), са пожълтяването на кожата и видимите лигавици (иктер) и поява на дребни и по-големи кръвонасядания по кожата.
В най-тежките случаи се регистрират и кръвоизливи. Чести и особено опасни са кръвоизливите от стомашно-чревния тракт. Обикновено се наблюдава кървене от горния гастроинтестинален тракт, изразяващо се с повръщане на кървави материи или мелена. Това се дължи на комбинацията от смутеното кръвосъсирване и вероятните разширени венозни съдове в хранопровода поради нарушения кръвен ток през чернодробните съдове. Същото важи и за по-голямата вероятност за кървене от хемороиди.
Съзнанието и неврологичният статус на болния също се влошава прогресивно със задълбочаването на чернодробната увреда. Началото е с появата на лека чернодробна енцефалопатия с влошена памет и интелектуални възможности. Следва общо неспокойствие, неуравновесеност на емоционалното състояние, вариране между силна отпадналост и превъзбуденост. В най-тежките етапи болният е унесен през деня, активен през нощта, като при ненавременна реакция се достига до чернодробна кома.
Острата чернодробна недостатъчност е бързоразвиващо се и особено опасно състояние. В много от случаите тя може да претърпи пълно възстановяване, но нерядко остават трайни последици за чернодробната тъкан. Особено типично е острото разгръщане на симптомите за часове в хода на болничното лечение, което критично заплашва благоприятния изход от болестта.
