Острата артериална непроходимост се счита за една от основните причини за смъртност през 21 век. В патогенетичен аспект артериална непроходимост води до развитието на множество болести, които според световната здравна организация са в основата на високия процент смъртност на населението. До момента като водещи заболявания с повишен риск за човешкото здраве са исхемичните инфаркти на сърдечния мускул и исхемичните инфаркти на мозъка, известни като исхемични инсулти. И двете заболявания, които оглавяват топ 5 на високорисковите заболявания, се развиват в резултат на настъпила остра артериална непроходимост. 
 
Други заболявания, които водят до тежка инвалидизация и смъртност, са острите артериални оклузии в областта на крайниците, най-често при долните крайници. В етиологичен аспект се посочват заболявания като диабет и хиперхолестеролемия. Предразположени са индивидите с лош хигиенен режим на хранене и психоемоционални заболявания, които нарушават нормите на качествен и количествен хранителен баланс. В съвременната медицинска общност това се счита като основен фактор за честотата на развитие на диабет, който причинява тежки съдови поражения и увреди. В тази връзка основните усложнения на диабетната болест е развитието на диабетна полиневропатия, която води до прогресираща загуба на тактилна чувствителност в крайниците. Другите усложнения на съдово ниво от тази болест са диабетната микроангиопатия, която може да засегне както мозъка, така и очите, бъбреците и крайниците.
Развиват се диабетна ретинопатия, нефропатия и диабетно стъпало, което води до постепенно отпадане на кръвоснабдяващите функции в пръстите на ходилото, което прогресира до тежка инвалидизация и некроза на стъпалата.
 
В научен аспект представлява сериозен интерес развитието на острата артериална оклузия в нейния цялостен патогенетичен аспект, без да се обръща особено значение на целевите органи, които се засягат. Това е така, защото учените смятат, че ако успеят да се преборят с развитието на цялостната остра артериалнооклузивна болест, то те ще се справят и с превенцията и бързото лечение на най-честите усложнения на болестта. 
 
Счита се, че първичният изтоник на острата артериална непроходимост е емболизацията на сърцето, причинено от артеросклероза, чиято изява включва миокардния инфаркт, предсърдната фибрилация, прогресиращата сърдечна недостатъчност и появата на вентрикуларни аневризми.
 
Острите артериални оклузии могат да са и от тромботичен произход при хронични дегенеративни атеросклеротични промени в артериите, както и като усложнение на тежки травми. Нарушената оксигенация, тоест нарушеното доставяне на кислород и окисляване на тъканите, захранвани от артериите, в областта на запушването води до анаеробен механизъм на клетъчен метаболизъм, като в тъканите протичат ацидозни реакции. Повишението в нивата на отложени натриеви йони, млечна киселина, завишението на кръвното налягане на въглероден диоксид и повишената концентрация на лизозоми води до тяхното отделяне в кръвния ток и респективно концентрирането им в интерстициалната тъкан. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Исхемичното състояние само по себе си повлиява пряко на нервната тъкан, която индуцира появата на симптоми на локализирана болка и парестезия. Неконтролираният мускулен оток и ригор се появяват впоследствие. В резултат на активно протичащата исхемия и локална асфиксия настъпва сигнификантна исхемия в зоната в рамките на 6 до 12 часа от първичната поява на тромботичната оклузия в конкретната зона.
 
Най-често емболиите засягат артериите на долните крайници. Особено често срещано явление са тромбозите на феморалните артерии. Сравнително често обаче се срещат и тромботичните засягания на поплитеалните и илиачните артерии, както и по дължината на цялата аорта, където последствията са с бърза прогресия и при липса на навременна диагностика и предприемане на лечение водят до тежка инвалидизация на болните или фатален изход. Най-често срещаните състояния на остра артериална непроходимост обикновено обхващат коронарните и церебралните артерии. Сравнително по-рядко се срещат тромбозите на реналните, мезентериалните и брахиалните артерии. 
 
Техниката на балонна катетеризационна емболектомия е предназначена за избягване на общата ендотрахеална анестезия, което намалява хирургичната травма в сериозен порядък и помага бързото възстановяване. Освен това методът е ефективен при отстраняване на всички тромботични материали по сравнително лесен начин без значение в кой анатомичен регион или коя точно артерия е засегната от острата артериална оклузия.