Острият постинфекциозен гломерулонефрит е остър пролиферативен гломерулонефрит, свързан с бактериална инфекция.

1. Каква е причината за развитието му?

Развива се най-често след гърлена инфекция с т.нар. “нефритогенни” b-хемолитични стрептококи от група А, по-рядко - след кожна инфекция, както и след стафилококова или други бактериални инфекции.


2. Кой боледува най-често?

Боледуват най-често момчета между 5- и 15-годишна възраст. Среща се все по-рядко в развитите страни, поради намаляване честотата на стрептококовите инфекции. Нараства значението на стафилококовата инфекция, особено у възрастни.

 3. Каква е клиничната картина?

 Седем до 14 дни след гърлена стрептококова инфекция или 14 до 28 дни след кожна се развива триадата на Volhard:

  • Хематурия (кръв в урината);
  • Хипертония (високо кръвно налягане)
  • Отоци.
NEWS_MORE_BOX

 

 

Често се срещат олиго- или асимптомни форми, които биват диагностицирани само случайно.

  • Задължителни симптоми: микроскопска хематурия и протеинурия <3 g/ 24 h (белтък в урината.
  • Вероятни симптоми: макроскопска хематурия (червеникаво или кафяво оцветяване на урината), олигурия, отоци, хипертония.
  • Други симптоми: главоболие, болки по крайниците, субфебрилитет (температура до 37,5° С, гадене, повръщане. Тъпи двустранни болки в лумбалната област.

4. Какви са усложненията?

  • Хипертонична криза, диспнея и белодробен оток;
  •  Мозъчен оток: гадене, зрителни нарушения, гърчове, кома

5. Какви са лабораторните изменения?

  • Уринен седимент: еритроцитурия и еритроцитни цилиндри, левкоцитурия. Умерена протеинурия < 3 g/24 h., неселективна.
  • Кръвната урея и креатининът могат да бъдат леко повишени. При тежки олиго-анурични форми те достигат високи стойности.
  • Микробиологично изследване на гърлен секрет. Може да се докаже стрептококова или стафилококова инфекция.
  • Ехография: бъбреците са с увеличени размери и дебел паренхим.

6. Как се поставя диагнозата?

Данни за прекарана гърлена или кожна инфекция, и триадата олигурия с отоци, хематурия и артериална хипертония. Висок AST  (антистрептолизинов титър-позитивен при стрептококова инфекция) и изолиране на стрептококи от гърлен или кожен секрет. При типична клиника и благоприятно развитие не се налага бъбречна биопсия. Показана е при прогресивно повишаване на креатинина (контрол поне 2 пъти седмично!), или задълбочаваща се олиго-анурия.

7. С какво може да се обърка?

 IgA нефропатия (рецидивираща хематурия по време на гърлени инфекции), лупусен нефрит, бързопрогресиращи гломерулонефрити), интраинфекциозна хематурия по време на скарлатина или други инфекции, която изчезва спонтанно.

8. Какво е лечението?

Постелен режим, ежедневен контрол на телесната маса.

  • При хипертония и/или увеличаване на телесната маса, отоци, олигурия: бедна на протеини и готварска сол храна, ограничаване на течностите.
  • Бримкови диуретици: furosemidum, torasemidum, от ниски дози през устата до високи дози венозно.
  • Блокери на калциевите канали: nifedipine, нови генерации дихидропиридини, diltiazem. Централните симпатикови агонисти - clonidinum, moxonidinum и rimenidinum, или methyldopa.
  • Лечение на стрептококовата или стафилококова инфекция: 7-10 дни penicillin до 30 млн. U/d, amoxicillin, amoxiclav, или cephalexin, cefuroxim, макролиди. Тонзилектомия може да се извърши по-късно при наличие на хроничен тонзилит.

9. Каква е прогнозата?

  1. Оздравяване: По правило децата оздравяват в 90% и заболяването не повтаря. У възрастни могат да останат протеинурия и артериална хипертония и постепенно да се развие хронична бъбречна недостатъчност.
  2. Рядко настъпва смърт вследствие хипертонична криза с левостранна сърдечна недостатъчност и белодробен оток, или поради мозъчен оток. Тези случаи могат да бъдат избегнати чрез стриктно ограничаване на водата и солта или чрез хемодиализа и ултрафилтрация при продължаваща олиго-анурия.
  3. Персистиране на еритроцитурията и протеинурията над 6 месеца: налага се извършване на бъбречна биопсия с оглед изключване на хроничен  гломерулонефрит.