Пиелонефритът е огнищно неспецифично възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче, предизвикано от директното попадане в тях на бактерии. Той е най-честото бъбречно заболяване. Среща се повече при жени, поради по-късата уретра и близостта й с влагалището, от което съществуват условия за замърсяване. С напредване на възрастта и появата на аденом на простата, водещ до обструктивни нарушения в оттичането на урината, пиелонефритът става по-чест сред мъжете.
Каква е причината за развитие на пиелонефрит?
Най-чести причинители са Грам отрицателни бактерии – Е. коли, протеус, клебсиела, псевдомонас и др. Под влияние на лечението, рН на средата и други фактори бактериите могат да загубят клетъчната си обвивка и се превръщат в т.нар. L-форми. Те се откриват трудно и допринасят за поддържане на възпалителния процес в бъбреците.
Предразполагащи фактори за развитие на пиелонефрит от страна на микроорганизмите: висока вирулентност, способност за отделяне на ензими (коагулаза, уреаза и др.). Общи предразполагащи фактори: подагра (отлагането на кристали в интерстициума улеснява инфектирането на бъбрека), захарен диабет (намалява имунната защита), бременност (води до дилатация на пикочните пътища) и др.
Класификация на пиелонефрита:
- В зависимост от състоянието на дренажа: обструктивен (едностранен и двустранен) и необструктивен;
- В зависимост от протичането: остър, хроничен, с активност или без активност.
Как се развива болестта?
В бъбреците инфекцията прониква по два пътя: хематогенен (кръвен) – по-рядко и асцендентен (възходящ) – по-чест (80%). Асцендентиният начин на възникване на инфекцията е възможен при условия на смутен дренаж, застой на урината (уростаза) и рефлукс (връщане на уринния ток).
Основен източник на бактерии е флората на дебелото черво. При определени условия тези микроорганизми колонизират последователно перинеума, влагалището, уретрата и пикочния мехур. Когато защитните механизми на лигавицата на пикочния мехур са нарушени, бактериите могат да предизвикат улцерации (разязвяване) на мехурната лигавица, навлизат в кръвния ток и взаимодействат с имунната система. Високите титри на антитела се приемат като израз на засягане на бъбречния паренхим.
Остър пиелонефрит
При острия пиелонефрит на повърхността на бъбрека се виждат малки кръвоизливи и абсцеси. Едновременно със засегнатите зони има и зони без промени. При обструкция на пикочните пътища и асцендентна инфекция кухината на легенчето е разширена, лигавицата е зачервена и оточна, често покрита с гноевиден налеп. Различават се серозен и гноен интерстициален остър пиелонефрит.
Какви симптоми са характерни?
Заболяването има остро начало с повишение на температурата – 39-40° С, с втрисания, след което настъпват изпотявания. Появяват се постоянни болки в лумбалната област – едностранно или двустранно, с различна интензивност. При серозно възпаление болката е тъпа, а при гнойно – силна, пробождаща и съпроводена с много висока температура и обща интоксикация. При обструкция болката е с коликообразен характер. Налице са дизурични смущения – парене при уриниране, дразнене, чести позиви. Сукусио реналис (леко почукване в лумбалната област) е силно положително, има болезненост по уретерите и пикочния мехур. Общото състояние на болните е увредено. Артериалното налягане е нормално. Отоци липсват.
Какви са лабораторните промени?
Полиурия (повишено количество урина), изследването на урината показва обилна левкоцитурия (характерен признак за остър пиелонефрит), бактериурия, лекостепенна протеинурия, множество епителни клетки, понякога и еритроцитурия. От кръвните изследвания – силно повишена СУЕ и левкоцитоза (повишени левкоцити в кръвта). Стойностите на азотните вещества в кръвта са нормални.
Какви са усложненията?
- Некроза на бъбречните папили – протича с хематурия (кръв в урината), влошаване на бъбречната функция;
- Паранефрит – възпаление на околобъбречните тъкани – протича с много висока температура, силни лумбални болки
- Остра бъбречна недостатъчност.
Протичане: При правилно лечение острият пиелонефрит преминаваза 10-15 дни. При смущения в оттичането на урината или при други предразполагащи фактори инфекцията може на хронифицира.
