Панкреасът или задстомашната жлеза е голяма храносмилателна жлеза. Състои се от глава, тяло и опашка. Изпълнява екзокринна и ендокринна функция. Екзокринната се състои в изливането на панкреатичен сок в дванадесетопръстника, като този сок съдържа неактивирани храносмилателни еними (когато са в дванадесетопръстника чрез специални процеси те се активират, в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата). Ендокринната функция се състои в отделянето на хормони в кръвта - инсулин и глюкагон. Възпалението на задстомашната жлеза се нарича панкреатит. Според промените, които настъпват се дели на остър и хроничен панкреатит.

 

Острият панкреатит представлява остро настъпило самосмилане на жлезата под въздействие на вътрежлезно активиране на панкреатичните ензими. Засяга по-често мъже отколкото жени. Основни причини за това възпаление са: заболяванията на жлъчните пътища, алкохолът, медикакментите, инфекции, операции. От заболяванията на жлъчните пътища около 30-75% от случаите се дължат на жлъчно-каменна болест. Наличието на камък в общия жлъчен канал води до запушване и връщане на жлъчно съдържимо.


 

Панкреасната секреция продължава, но тъй като има стоп налягането в малките каналчета на жлезата се покачва, те се разрушават и панкреатичният сок се излива в паренхима на задстомашната жлеза. Там ензимите се активират и се развива панкреатит. Такива последствия могат да имат и вродените и придобити аномалии на жлъчните пътища и панкреаса. Както за редица органи, така и тук, алкохолът има пагубно влияние. Той, както и неговите метаболити, директно увреждат панкреаса. Алкохолът предизвиква рефлукс на дуоденален сок и жлъчка в панкреасния канал.

 

Под негово действие се променя и състава на панкреатичния сок, като той има по-високо съдържание на протеини. На това се дължи образуването на т. нар. белтъчни запушалки, които запушват панкреатичните канали, налягането се повишава и описаните по-горе резултати от тоза запушване са на лице. От инфекциозните причинители най-предразполагащи са вирусът на Епщайн-Бар, на хепатит А и В. Остър панкреатит е възможно да се получи и при различните метаболитни заболявания като хиперлипопротеинемия, хипертриглицеридемия и др.

 

От медикаментите увреждащи могат да са антибиотиците, сулфонамидите, имуносупресорите, диуретиците, естрогените, кортикстероидите и др. Симптоматиката зависи от тежестта на заболяването. Един от основните симптоми е болката, която започва под гръдната кост и се разпространява към ляво и дясно подребрия, както и към кръста. Тя е постоянна, умерена до силна, продължава часове и не се влияе от прием на болкоуспокояващи медикаменти. Може да се засили след прием на храна.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Характерна е т. нар. поза на „молещ се мохамеданин”, която се изразява в навеждане на тялото напред и притискане на коленете към корема. Така болката намалява. Болните се оплакват от гадене и повръщане. Като цяло страдащите са в увредено състояние, с изпотена и зачервена кожа, а при шок кожата е студена и влажна. Дишането е повърхностно, пулсът е учестен, съзнанието може да е нарушено и болният да е объркан, дезориентиран. Коремът е раздут от намиращите се в червата газове, а перисталтиката е нормална или отслабена.

 

Острият панкреатит има две форми на клинично протичане. Едната е лека - симптоматиката е леко до умерено изразена, органите не са засегнати в голяма степен и пациентът се възстановява без особени последици. Тежката форма протича със силно изразена симптоматика, засягане на редица органи и има усложнения. Диагнозата се поставя чрез лабораторните изследвания, ехография на корем, може да се нарави и скенер.

 

Лечението задължително се извършва в болнична обстановка. Ограничават се храната и течностите за 3-5 дни, за да не се натоварва жлезата, прилагат се аналгетици за коремната болка, антибиотиците целят защита от вторична инфекция, назначават се антисекретори, а при гадене и повръщане- стомашна сонда и аспирация на стомашния сок. Може да се наложи и хирургино лечение.