Сърдечният инфаркт на практика представлява остър коронарен синдром, който настъпва внезапно вследствие на прекъсване на кръвотока през артериите, кръвоснабдяващи сърдечния мускул - коронарни артерии. Процесът от своя страна води до развитие на исхемия, с последваща некроза на миокарда. 

 

Основните причини за развитие са формиране на оклузивен тромб в зоната на усложнена атеросклеротична плака, което на практика води до откъсване на плаката, а тръгвайки по хода на сърдечното кръвообращение предизвиква остро запушване на кръвния ток. Това е част от системната класификация на миокардните инфаркти в точката за етиологично развитие.


 

Втората главна причина е отбелязана с названието неатеросклеротични причини. Обикновено този тип инфаркти се развиват на базата на тежък спазъм при ангина на Принцметал, дисекация на аортата, коронарна дисекация, травма на гръдния кош, нарушена коронарна перфузия при тежка аортна стеноза, тежка хипотония, водеща до хипоперфузия на сърдечния мускул, хипоксемия, луес, синдром на Такаясу, болест на Кавазаки, системна полицитемия, сърдечна катетеризация и системен прием или остро предозиране с кокаин, водещо до генерализиран вазоспазъм, което е предпоставка за нарушения в миокардния кръвоток. 

 

Миокардната некроза се развива вълнообразно в посока от субендокарда към субепикарда. След три часа се развива 80% некроза на сърдечния мускул. До шестия час вече може да бъде регистрирана почти 100% некроза на миокарда. Ако запушването е преходно, поради спазъм или има развитие на колатерални пътища - обходен маршрут, за кръвоснабдяване, времето за исхемия и некроза на сърдечния мускул се удължава, макар и малко.

 

Какви са симптомите?

Началото на сърдечния инфаркт обикновено е остро и внезапно, започващо със силна болка зад гръдната кост, на широка площ, която не се повлиява от приложението на подезичен нитроглицерин. При инфаркт на долната стена на сърцето се срещат симптоми за болка в горната част на корема, чувство за страх и тревога, изпотяване, гадене, повръщане, в покой често сутрин или след физическо усилие. Симптоматиката при долен инфаркт може и да не включва болков синдром. 

 

Пациентите с диабет при развитие на инфаркт имат чувство за обща слабост, задух до развитие на белодробен оток, внезапна хипотония, ритъмно-проводни нарушения и внезапно объркване за време, място и собствена личност. 

 

NEWS_MORE_BOX

Възможно е пациентите с остър миокарден инфаркт да развият ритъмно-проводно нарушение от типа камерно мъждене. Това води до ВСС - внезапна сърдечна смърт два часа след поява на картината на фона на настъпила исхемизация и некротизация на сърдечния мускул. Според мнението на специалисти, пациентите с преден инфаркт обикновено имат повишен симпатиков тонус, тахикардия и хипертонична реакция. За сметка на това, при долен инфаркт се среща брадикардия, хипотония и обилно повръщане. 

 
През първата седмица пациентите обикновено имат висока температура, а при палпация се долавя дискинетичен върхов удар, а при аускултация перикардно триене на ниво Т3 и Т4. От лабораторните изследвания има ясни данни за левкоцитоза, повишена скорост на утаяване и повишение в кръвната захар. Също така се забелязва значително завишение в нивата на серумните ензими - креатининфосфокиназа - CPK, CPK-MB, което е МВ фракцията на описания ензим, LDH и завишение в нивата на чернодробни хормони - ASAT и ALAT. Задължително е и изследването на високочувствителните сърдечни ензими за миокардна некроза - тропонин и миоглобин, които при позитивиране доказват наличието на сигурен инфаркт.
 
Важни са и данните от най-първото по вид изследване, което се извършва на момента от влизане на пациент в кабинета - електрокардиограма - ЕКГ. При него се забелязват високи и остри Т-вълни, както и елевация в ST-сегмента. Възможно е развитието на патологичен Q-зъбец, който е сигурен белег за наличието на трансмурален миокарден инфаркт. 
 
Следва продължение...