Остър коронарен синдром се дефинира като патологично състояние на исхемия на сърдечния миокард (кислородна недостатъчност за миокарда), провокиран от ерозия и тромбозиране на съществуваща атеросклеротична плака. Впоследствие засегнатият съд търпи частично или пълно запушване с нарушение на кръвоснабдяването и доставката на кислород. Носи името коронарен, защото се засягат съдовете, които кръвоснабдяват сърдечния мускул. Острият коронарен синдром е част от острите форми на исхемична болест на сърцето. Той представлява сериозен здравословен проблем, защото на него се полагат голям дял от пациентите със сърдечно-съдови инвалидизиращи заболявания. Точната и бърза оценка на болестта е от съществена важност за прогнозата на пациента. 
 

Как възниква острият коронарен синдром?

 
За да се осъществи коронарен инцидент, е необходимо да има подлежащо засягане на коронарните съдове при типичните форми. Това е т.нар. наличие на нестабилни атеросклеротични плаки. Това, което ги определя като такива,  е, че те имат богато липидно ядро и тънка покриваща фиброзна „шапка”. Ето защо лесно вулнерират (разязвяват се) при различни условия. Впоследствие върху наранената повърхност се натрупват тромботични маси и така дефектът прогресира към частична или пълна оклузия на съда. Спирането на кръвотока за 10 и повече минути е отговорно за последствията, които настъпват в засегнатата зона. Дали това ще е само исхемия или ще прогресира към некроза (смърт) на миоцитите е основната разлика между различните форми на остър коронарен синдром. Независимо от формата при вссеки от тях е изпълнена следната констелация:
  • Наличие на ранима плака в лумена на коронарните съдове;
  • Излизане на липидното й съдържимо в кухината на съда;
  • Сформиране на тромб с различна големина;
  • Насложен вазоспазъм (свиване на съда) в засегнатия участък. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Изключително важно за виталността на миокарда след настъпване на коронарен инцидент е степента на развитие на колатералните съдове в лезионната област. Това са странични съдове, които по обходен път кръвоснабдяват засегнатия участък. Обикновено тяхното развитие е в условието на хронична хипоксия на миокарда. А именно при наличие на стабилна плака над 75%, която е отговорна за изявата на стабилна стенокардия, левокамерна хипертрофия  или при други заболявания, които протичат с хронична хипоксия. При всички тези състояния се развиват споменатите обиколни кръвоносни съдове, които в случай на остро запушване на съда поемат кръвоснабдяването на засегнатия участък. 

 

Форми на острия коронарен синдром


 
Както споменахме по-горе степента на оклудиране на съда определя формата на коронарния синдром. Спрямо това той се разделя на следните клинични форми:
 
  • Нестабилна ангина пекторис, която има няколко варианта - на новопоявила се, акцелерирала, вариантна ангина на Prinzmetal;
  • NSTEMI - реализиран миокарден инфаркт без елевация на ST-сегмента. Отличава се от нестабилната ангина по това, че има позитивиране на биомаркерите за миокардна некроза (смърт на клетките).
  • STEMI - това е същинският миокарден инфаркт с елевиране на ST-сегмента и позитивни маркери. 
Независимо коя от формите е реализирана, всяка от тях е потенциално опасна за живота на пациента и налага незабавна хоспитализация в лечебно заведение и проследяване в динамика. 

 

Клинична изява на острия коронарен синдром

 
  • Типична, както и за другите форми на исхемична болест, гръдна болка или нейния еквивалент задух при физически усилия. Тя продължава поне 20 минути и трудно се повлиява от приложението на нитрати или покой. Пристъпите стават все по-чести и продължителни.  Болката е с типично разпространяване към гърба, долната челюст и китките на ръцете. Може да е съпроводена и с вегетативна симптоматика - изпотяване, гадене. 
  • Прояви на сърдечна недостатъчност, които се изразяват в застой предимно в белодробните основи до кардиална астма в нощните часове.
  • Ритъмни и проводни нарушения особено новопоявили се. Комбинациите от екстрасистоли или дори камерна тахикардия, новопоявилият се ляв бедрен блок налагат търсенето на исхемична генеза на заболяването.