Касае се за остро възпаление на лигавицата на жлъчния мехур, което последователно преминава през няколко фази, някои от които могат да бъдат доста опасни.
Етиология
Основната причина за възникване на възпалението на лигавицата на жлъчния мехур е бактериалната инфекция, най-често с Escherichia coli, протеус вулгарис, стрептококи и стафилококи. За развитието на възпалителния процес спомагат камъните в жлъчния мехур, стеснения и аномалии на жлъчните пътища и жлъчния мехур, общите бактериални инфекции, като и хроничните заболявания, които отслабват имунната защита на организма.
Клиника
Характеризира се с почти внезапно начало и по-рядко след неколкодневен период от диспептични оплаквания и лека болка в дясно подребрие и по-точно в областта на жлъчния мехур с ирадиация вдясно към кръста и дясна плешка. Първоначално тази болка може да е по-леко изразена, но постепенно се усилва, достига своя максимум и се задържа трайно, докато продължава възпалителния процес. Болните са силно интоксикирани в много висока температура – 39-40 градуса. Характерно за тях е: червеното лице, силно отпуснатост в леглото, силно обложен, с бяло-кафеникав налеп език, наличие на гадене и повръщане, след което не се изпитват облекчение. В повечето случаи има пожълтяване на склерите, а при по-тежките случаи – умерена жълтеница, добре видима и по кожата. Установява се увеличаване размерите на черния дроб, силна болка в дясно подребрие (където се проектира жлъчният мехур) при натиск.
В напредналата възпалителна фаза на болестта настъпва заглъхване на чревната перисталтика с увеличаващи се газове и раздуване на корема, което е израз на паралитичен илеус (нарушен пасаж на чревното съдържимо).
Болните са силно отпуснати, с тахикардия и нишковиден учестен пулс, както и спадане на артериалното налягане поради интоксикация на сърдечносъдовата система, с хлътнали дълбоко в орбитите очи и изострени черти на лицето с бледа кожа. При натиск върху корема може да се напипа жлъчният мехур, който е силно увеличен, „бомбиран“ - под напрежение, и болезнен жлъчен мехур, който има удължена форма, излизащ извън границите на черния дроб.
Протичане и усложнения
Острият холецистит е сериозно заболяване, при което, ако не се предприемат съответните мерки, най-често настъпва перфорация на гангренозно възпаления жлъчен мехур, след което бързо се развива изключително тежък билиарен перитонит със сепсис и летален изход. Други усложнения са разнасянето на инфекцията по лимфен път или по жлъчните пътища, при което инфекцията обхваща още по-голяма част от органите. Може да се формира холангиохепатит, чернодробен или субфреничен абсцес, фистули и тежък сепсис.
Диагноза
Типичните случаи на лека форма на инфекцията, които са най-чести в практиката, не представляват трудност, като се имат предвид острото начало, фебрилно-интоксикационния и септичен синдром и характерните възпалителни промени. Ултразвуковото изследване има голямо значение при диагнозата и диференциалната диагноза на острия холецистит. Чрез ултразвуковото изследване може да се докаже наличието на гной в жлъчния мехур, както и липсата или наличието на камъни в жлъчния мехур. Тъй като при остър холецистит рентгенографията с контраст е противопоказна, при невъзможност да се прави ултразвуково изследване, може да се направи обзорна рентгенография на жлъчно-чернодробната област.
Диференциална диагноза
Най-често острият холецистит бива объркван с “жлъчна криза”, както и с други възпалителни заболявания на жлъчните пътища (холангит, холангиохепатит). При тях също е налице тежка клинична картина, но с по-силно изявена жълтеница, високи стойности на чернодробните показатели.
Лечение
То е консервативно (диетично-медикаментозно) и оперативно.
Консервативното лечение включва строг постелен режим и интензивно наблюдение, както и начално медикаментозно лечение и наблюдение, което трябва да се извършва най-добре в хирургично заведение!
Храната трябва да бъде течна – плодови сокове, подсладен чай и компоти без плодовата съставка – в неголеми количества поради честото повръщане. За предпочитане е при по-тежките случаи, при обилно повръщане, както и при тези със силно изразена интоксикация през първите няколко дни болните да бъдат поставени на парентерално хранене и венозно вливане но водно-солеви разтвори. Към тези разтвори е добре да се добавят витамини. Прилагат се спазмоанагетици, както при “жлъчна криза“. За ограничаване на позивите за повръщане и повръщането се прилагат прокинетични лекарстввени средства.
Решаващо значение има провеждането още в първите часове на развитието на клинична изява на острия холецистит на високо активна противобактериална терапия с широкоспектърни антибиотици и химиотерапевтици.
Когато въпреки интензивната комплексна антибактериална терапия, не настъпи подобрение в следващите 24-48 часа, както и когато е налице влошаване и опасност от перфорация или други усложнения, се извършва оперативно лечение с отстраняване на жлъчния мехур.
