Сърдечният инфаркт на практика представлява остър коронарен синдром, който настъпва внезапно вследствие на прекъсване на кръвотока през артериите, кръвоснабдяващи сърдечния мускул - коронарни артерии. Процесът от своя страна води до развитие на исхемия, с последваща некроза на миокарда. 

 

Основните причини за развитие са формиране на оклузивен тромб в зоната на усложнена атеросклеротична плака, което на практика води до откъсване на плаката, а тръгвайки по хода на сърдечното кръвообращение предизвиква остро запушване на кръвния ток. Това е част от системната класификация на миокардните инфаркти в точката за етиологично развитие. Втората главна причина е отбелязана с названието неатеросклеротични причини.


 

Обикновено този тип инфаркти се развиват на базата на тежък спазъм при ангина на Принцметал, дисекация на аортата, коронарна дисекация, травма на гръдния кош, нарушена коронарна перфузия при тежка аортна стеноза, тежка хипотония, водеща до хипоперфузия на сърдечния мускул, хипоксемия, луес, синдром на Такаясу, болест на Кавазаки, системна полицитемия, сърдечна катетеризация и системен прием или остро предозиране с кокаин, водещо до генерализиран вазоспазъм, което е предпоставка за нарушения в миокардния кръвоток. 

 

Големината на инфарктното огнище зависи от мястото на запушване в артерията, тоест колкото по-близо до главния артериален ход е запушването, толкова огнището на инфарциране е по-голямо, и обратното. Степента на увреждането на миокарда след настъпилия инфаркт определя и степента на развитие на левокамерна дисфункция. Крайната фаза при липса на лекарска намеса и фибринолитична терапия, липсата на адекватна левокамерна функция води до развитие на кардиогенен шок.  

 

Какви видове може да бъде инфарктът според ЕКГ-образа?

Промените в миокарда след остро запушване на артерия дават сигурни ЕКГ-данни за наличието съответно на инфаркт на предната сърдечна стена - преден инфаркт, в долната сърдечна стена - долен инфаркт, и странична зона на сърцето - латерален инфаркт. 
 
При преден обширен миокарден инфаркт се забелязват промени в ST, V1-V5-6 прекордиални отвеждания и aVL, I, които говорят и за засягане на предна стена и септума. Като предносептален и надвърхов инфаркт се отбелязват ST елевациите в V1-V4, I, II, aVL. Ограничен преден инфаркт има при елевация в ST-сегмента при V1,V2, I и aVL отвеждания. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Латерален инфаркт на миокарда се развива при елевации в ST-сегмента на V5,V6, I, II, aVL. Като долностраничен инфаркт се визуализират промените по ЕКГ с елевации в ST-сегмента на II, III, aVF, V5, V6. За долен миокарден инфаркт съдим, когато при ЕКГ има елевации в ST-сегмента на II, III, aVF отвежданията. 
 
Лечението на миокардния инфаркт започва още в доболничната среда чрез имобилизация на пациента и прилагане на венозни болкоуспокояващи, какъвто е фентанил или атропин с цел да се овладеят вагусовите промени. Възможно е и приложението на диазепам при силен страх и силна болка, както и задължителното приложение на аспирин в доза 250-325 мг, който има антиагрегантен ефект. 
 
В болнични условия се извършва обезболяване, седиране, инхалиране на въздух през кислородна маска или интубационна тръба на 100% кислород. Фибринолитична терапия се извършва със стрептокиназа или тъканен активатор на плазминогена - алтеплаза. В последствие се прилага балонна ангиопластика с имплантиране на стент в зоната на запушване. 
 
Противопоказания за лечението с медикаменти, които разграждат запушванията на артериите, кръвоснабдяващи сърдечния мускул, са наличие на мозъчносъдова болест, остър кръвоизлив, тежка травма, бременност, ендокардит, високо артериално налягане. Според специалистите, съществуват някои основни рискови фактори, водещи до развитие на инфаркт на миокарда -  възраст над 65 години, дългогодишно страдание от хипертонична болест на сърцето без медикаментозен контрол и затлъстяване.