Панкреасът (задстомашната жлеза) е орган с ендокринна и екзокринна функция. Ендокринната се изразява в синтеза и отделянето на хормони, а екзокринната – отделянето на храносмилателни ензими.


Острият панкреатит настъпва най-често следствие злоупотреба с алкохол, приемът на някои медикаменти, интоксикации, някои инфекции, коремна травма и други. Протича драматично със силни и остри болки („кинжална болка”), често опасваща и преминаваща към гърба. Други симптоми са гадене, повръщане, пожълтяване кожа и лигавици-иктер, асцит, до изпадане на пациента в шоково състояние.


Диагнозата се поставя на база лабораторни данни и образни изследвания. Сигнификантно е увеличението на ензимите – амилаза и липаза. Липазата е по-специфичен маркер както за поставяне на диагнозата, така и за проследяване хода на лечението. В серума количеството на липазата не трябва да надвишава 190 U/l. Ензимът се елиминира по-бавно от амилазата и персистира по-продължително време от нея.



Амилазата се увеличава още при паротит (заушка), алкохолна злоупотреба, илеус, аортна аневризма, извънматочна бременност. Затова и липазата е по-чувствителен маркер, който е специфичен за панкреаса. Количеството на този ензим нараства още в първите 5-10 часа на настъпилото увреждане. Характерно е и бързото намаляване на стойностите на ензима в рамките на 2-3 дни, поради това интерпретацията на данните е важно да се прави в съпоставка с началото на коремната болка.


Допълнителни изследвания са измерване стойностите на плазмени липиди, калций, както и титър на вирусни антитела (например за паротит). Промени в паренхима на панкреаса се отчитат при ехография, както и компютърно томография, ядрено-магнитен резонанс. Генетични тестове се назначават при рецидивиращ, идиопатичен панкреатит, фамилна предразположеност и други. 


Хроничният панкреатит е при персистиращо (продължително) възпаление на панкреаса, което се характеризира с необратими структурни промени, водещи до перманентна функционална загуба. Според статистика за населението на Европа годишната заболеваемост е от 3 до 10 случая на 100 000 души годишно, което определя заболяването като социално значима.


Като етиологични фактори се посочват генетични мутации, токсично-метаболитни, автоимунни, свързани с обструкция (стоп в отока на панкреатичния сок) и идиопатични - при които не се открива причина за заболявнето.


NEWS_MORE_BOX


Основните симптоми и синдроми са продължителна тъпа болка в областта на панкреаса, малабсорбционен синдром, иктер, диабет, който е късен симптом и настъпва при тежките форми на хроничен панкреатит, поради загубата на голяма част от функционалния паренхим.


Функционалните тестове позволяват прецизна оценка на панкреасната функция. Като най-прецизно се приема изследването на еластаза, еднократно в изпражнения (референтна стойност не по-малко от 200 ng/g).


В напредналите стадии на хроничния панкретатит е налице стеаторея, тъй като храносмилателният ензим липаза, който разгражда мазнините се синтезира само в панкреаса. За изследването за установяване на стеаторея е необходимо събирането на изпражнения в рамките на 72 часа и прием на стандартно количество мазнини с храната. Симптоматично е налице диария, мазни, обемисти и кашави изпражнения, с характерна зловонна миризма. При креаторея се откриват несмлени съединително-тъканни и мускулни влакна в изпражненията, които при запазена ензимна функция на панкреаса практически не се откриват.


Вземането на биопсичен материал дава дефинитивната диагноза. Откриват се фибротични процеси (разрастване на нефункционална съединителна тъкан на мястото на здравата), деструкция и загуба на екзокринен паренхим, единични Лангерхансови клетки и псевдокисти.


Изобразителните методи също имат своето място - рентгенография, ултразвук, магнитен резонанс и компютърно томография. От ендоскопските методи се прилагат ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография.