Гастритът е възпаление на най-горния слой на стомашната лигавица. Сравнително често срещано заболяване е и съпътства живота на голяма част от населението. Когато говорим за моментно раздразнение (дни или седмици) става въпрос за остър гастрит. Той хронифицира ако процесът продължи по-дълго или има фактори, водещи до често активиране.


Остър гастрит-какво трябва да знаем за него?

Често се нарича още ерозивен гастрит поради разразвяване и сравнително бързо и краткотрайно увреждане на стомашната повърхност. Отминава напълно след лечение, но в някои случаи става основа за трайно увреждане на функцията на този орган. Може да се предизвика от много и разнообразни причинители, делящи се на две основни групи:



•    Външни фактори: Такива са например някои лекарства като глюкокортикостероидите и нестероидните противовъзпалителни средства. Те имат много агресивно въздействие над лигавицата и задължително се приемат след храна. Алкохолът и някои други  токсични субстанции, приети през устата, могат дабъдат пагобни за стомашната лигавица.

 

•    Вътрешни (или т.нар. ендогенни) фактори: Такива са например отпадните продукти на отделителната система (урея), които се откриват например при тежка бъбречна недостатъчност. Масивно изгаряне на кожата може да активира каскадата, свързана с увреждане на стомашния кръвоток и загиване на клетки. Сходен процес се наблюдава при тежки оперативни намеси, шокови състояния, срив на сърдечно-съдовата , дихателната система и т.н.

 

Оплакванията при остър гастрит обикновено се изразяват в тежест и болки в корема, гадене, повърщане, безапетитие. При по-тежките случаи с ерозии се наблюдава кървене от стомашно-чревния тракт. Оплаквнаията продължават от няколко часа до дни. Острият гастрит може да имитира язва, възпаление на жлъчния мехур, на панкреаса, както и други по-тежки стомашно-чревни заболявания. Нерядко само ендоскопското изследване може да ги разграничи. 


А какво прави хроничния гастрит различен?

Обикновено състоянието започва като остро възпаление на стомаха, но може и да се развие постепенно и незабелязано. При него настъпват по-сериозни и трайни изменения в лигавицата, които трудно претърпяват обратно разивитие и пълно оздравяване. Наблюдава се изменение в жлезите, които отделят стомашни ензими. В най-лошия случай процесът се явява предпоставка за клетъчна трансформация и към ракови клетки.

 

Съществуват различни форми и степени на тежест на това заболяване. Обикновено се засяга целият стомах, но е възможно ангажирането и само на отделни негови зони. При едни от формите състоянието е свързано с хронично бактериално възпаление от Хеликобактер пилори. Обикновено се наблюдава и периодично активиране на язвена болест. Освен нарушената храносмилателна дейност на стомаха, при този вид хроничен гастрит има и завишен риск от стомашен карцином.

 

Има и особени форми на автоимунен хроничен гастрит, дължащи се на автоантитела към част от клетките в стомашната лигавица. Това са т.нар париетални клетки, които са свързани със секрецията на стомашна солна киселина и съответно нормалното смилане на храната. При този проблем се засягат само отделни участъци от стомашната повърхност и се асоциира с тежки хормонални и ензимни нарушения.

 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Оплаквнанията при хроничния гастрит могат да са съвсем дискретни или да са тежки и почти постоянни. Най-често се изразяват в тежест, болка и дискомфорт, започващи скоро след нахранване. Болните имат нерядко неприятен вкус в устата, безапетитие, често оригване. Коремът може да се подува, което е само един от белезите на смутено храносмилане. Към специфичните оплаквания нерядко се прибавят и обща отпадналост, отслабване на килограми. В лабортаорните зиследвания може да се открият ниско ниво на серумно желязо и анемия със всички следващи от това симптоми.

 

Острият и хроничният гастрит са големи групи заболявания, засягащи стомаха и по-точно неговата лигавица. Острият може да премине в хроничен, както и хроничният да претърпява периодични обостряния. Във всички случаи един гастрит не бива да се подценява. Изисква спазване на правилна диета и прием на подкрепящи медикаменти. При най-малки съмнения за усложнения е важно да се пристъпи към допълнителни изследвания.