Острият ентерит е възпаление на тънкочревната лигавица с различна етиология. Състоянието рядко засяга ограничено само тънкото черво – в повечето случаи говорим за гастроентерит, ентероколит или гастроентероколит.

 

Етиологичните фактори могат да бъдат разделени в няколко групи: инфекциозни ентерити, радиационни, алкохол и лекарствено-медиирани, ентерити, свързани с възпалителни чревни заболявания и ентерити, причинени от циркулаторни смущения.


Симптомите включват гадене, повръщане, диария (понякога примесена с кръв и/или слуз), коремни болки (в повечето случаи периумбиликално), анорексия (липса на апетит), фебрилитет.

 

Инфекциозни причинители – в повечето случаи острите ентерити се причиняват от вирусни и бактериални инфекции. Сред най-честите причинители на ентерити са стафилококови инфекции, Escherichia coli, Salmonella, Shigella, Yersinia, Campylobacter jejuni и много др. Обикновено причината е хранително отравяне, поради контаминация на хранителни продукти с бактерии при лоша хигиена, неправилно съхранение на продуктите, недостатъчна термична обработка и др. Ентеритът се проявява с остра клинична картина в първите часове след приема на храната и обикновено пациентът ги асоциира с конкретната храна. Симптомите се дължат на отделения ентеротоксин от бактериите. Не е правилно да се взимат антидиарични средства (опиоидни аналгетици – напр. Loperamid), тъй като това забавя отделянето на токсините от организма. 

 

Препоръчва се прием на активен въглен, който да абсорбира токсините, както и парентерално вливане на електролити, глюкоза и др. с цел предотвратяване дехидратация. Често такива ентерити се разпознават лесно, тъй като в повечето случаи засягат по-големи групи от хора, които са консумирали определените хранителни продукти. Инфекциозни опотюнистични ентерити се наблюдават особено често и при имунокомпроментирани пациенти (СПИН напр.), което е първи признак за влошаване състоянието на пациента. Лечението се осъществява с антибиотично лечение, в зависимост от конкретния причинител, след микробиологично изследване или ползване на широкоспектърен антибиотик.

 

Радиационен ентерит – наблюдава се след лъчетерапия, както и при радиационни инциденти. Гастро-ентерологични симптоми се развиват след излагане на над 10 Gy. Състоянието може да хронифицира и да продължи с месеци, дори години след излагане на радиацията.

 

Лекарствено-медииран ентерит – редица лекарствени средства имат про-инфламаторно действие по отношение на гастро-интестиналния тракт – нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС - аспирин, ибупрофен, диклофенак, декскетопрофен и др.), антибиотици и много др. особено при неправилна употреба. Приемът на ентеро-иритабилни лекарства става след хранене с повече вода. 

 

Често при необходимост от по-продължителен прием на НСПВС се предписва едновременният им прием с инхибитори на протонната помпа. Употребата на някои наркотични вещества също може да причини ентерити, но това е най-малкият проблем за такива пациенти. Алкохолът също може да бъде причина за ентерит и редица други възпалителни гастро-интестинални заболявания, но те са хронични и рядко остри.

 

Възпалителните чревни заболявания, които най-често засягат тънкото черво са: болест на Крон, която по начало може да засегне всеки един участък от устата до ануса, но в повечето случаи засяга терминалния илеум. Тропическото спру, чиято етиология не изяснена напълно също може причини ентерит. Глутеновата ентеропатия засяга тънкото черво като се наблюдават възпалителни изменения в мукозата.

 

Когато говорим обаче за остър ентерит обикновено имаме предвид инфекциозен, поради типичната клинична картина, която рядко се наблюдава при други състояния – употребата на НСПВС се асоциира по-скоро с гастрити и улцеративни изменения; възпалителните чревни заболявания са с картина на малабсорбтивен и анемичен синдром и т.н.

 

Като усложнение най-често се наблюдава дехидратация, проявяваща се с понижена диуреза и потъмняване на урината, замайване, объркване, хипотония, ксеростомия, хлътване на очните обълки и др. -  затова е особено важно поддържането на електролитния баланс през този период. При бактериалния ентерит обикновено симптомите отшумяват до няколко дни и не е необходимо антибиотично лечение. При радиационния ентерит може да се наложи преустановяване на терапията, а възстановяването да отнеме месеци, дори повече от година.

 

В заключение, острият ентерит е с благоприятна прогноза и рядко изисква специализирано лечение, освен рехидратация.