1. Какво е апендицит?

Апендиксът е рудиментирало образувание, закрепено за повърхността на дебелото черво. Той има форма на извит червей, започващ от стената на дебелото черво. Апендицит е възпаление на този орган. Възрастовата група на заболели от остър апендицит са предимно между 8 и 25 години.
При млади хора апендицитът се оказва основният причинител на болка в корема, налагаща оперативно лечение.


2. Кои са причините за апендицит?


Съществува съвременна теория, която твърди, че апендицит се проявява вследствие на преход между бактерии от лумена на дебелото черво към вътрешната повърхност на апендикса. Бактериалната инвазия в апендикса предизвиква остро възпаление, поради това, че апендиксът е закърняло в своето развитие образувание, и не изпълнява никаква функция в човешкия организъм. Това е основната причина за поява на остър апендицит при деца и млади хора, сочи в проучване калифорнийския медицински университет.
Друга възможна причина е задръжката на фекаломи в апендикса, придошли от вътрешната среда на дебелото черво.

 

3. Какви са симптомите на остър апендицит?

Симптомите могат да бъдат много различни, но съществува определена клинична картина, която се проявява винаги. Първият симптом е най-често болка или дискомфорт в центъра на корема – мезогастриум. Болката приижда от време на време и в диференциално-диагностично отношение прилича на коликообразна.  


След няколко часа болката става по-нетърпима и постоянна, като този път болковото усещане се измества в долен десен квадрант – хипогастриум. Засилва се от движение и кашлица. Пациентите често изгубват своя апетит, чувстват се отпаднали и имат позиви за повръщане. Телесната температура се завишава чувствително. Пациентите се съпровождат с клиника на foetuor ex ore – лош дъх.

 

4. Как се диагностицира апендицит?

Докторът снема анамнеза на пациента и проверява телесната и ректална температура. Сигурен показател за диагностично мислене към поставяне на диагноза апендицит е разликата от един градус в телесната и ректална температура. Прилагат се кръвни тестове и се изследва стерилна урина за доказване на инфекциозен агент в организма.


Докторът опипва предна коремна стена и изследва за симптом на Блумберг – плавен натиск в долен десен квадрант на корема и рязко отпускане. Този симптом е положителен при диагноза апендицит и се съпровожда с рязка пробождаща болка, поради изразеното перитонеално дразнене в коремната кухина вследствие на възпаления апендикс. Също така се тества мускулният дефанс – ригидност на мускулатурата, преслушва се коремната кухина за наличие на перисталтика и се прилага ректално туше, за да се изключи друг етиологичен причинител на коремна болка в тази област.

NEWS_MORE_BOX

 


Също така може да се прибегне към обзорна рентгенография на корема, за да се изключи бъбречна патология, които се намират анатомично точно зад проекцията на апендикса върху коремната стена. При нефролитиаза – камъни в бъбречното легенче, които се спускат по пикочопроводите към пикочния мехур, болката е също толкова силна, остра и неприятна за общото състояние на пациента.

 

5. Как се лекува апендицит?

Апендектомията, премахване на апендикса в хирургичен порядък, е най-често срещаният метод за лечение. За тази цел се прави разрез на коремната стена с размери от 3 до 8 сантиметра в долен десен квадрант, отпрепарират се внимателно всички тъкани и мускули, достига се до чревната маса, открива се апендикса, лигира се, изрязва се, след това се прави обграждащ шев, който не позволява постоперативни кръвоизливи от мястото, и пациентът се зашива, възстановявайки максимално естетично повърхността на предна коремна стена.


Този вид апендектомия се прилага с отворена операция, при която има разрез на коремната кухина, постепенно отпрепариране на тъкани и премахване на ръка на апендикса. Съществува и друга методика – лапароскопска апендектомия, при която се правят три отвора и със специални инструменти се прониква безкръвно до вътрешната повърхност на коремната кухина. След това се пристъпва към лигиране и ексцизиране - премахване, на апендикса.
Следоперативно се прилага възстановяваща терапия с внимателни раздвижвания, прием на антибиотици и витамини, както и предпазване от вдигане на тежести, които да създат постоперативно усложнение – херния.