1.  Какво представлява остеосаркомът?

 

Остеосаркомът е агресивно злокачествено новообразувание, произхождащо от клетките на костите, т.е. той е форма на рак на костите. Остеосаркомът е, всъщност, най-често срещаният рак на костите.


 

2.  Кои са рисковите фактори?

 

Установено е, че някои случаи са родово съсредоточени. Идентифициран е ген, свързван с повишен риск от поява на остеосарком. Мнозинството от случаите се диагностицират до завършване на пубертета. Очертават се два пика на заболеваемост – по-големият е около 15-годишна възраст, а другият, значително по-малък пик – около 60-годишна възраст.

 

3. Какви са симптомите на остеосарком?

 

Тъй като туморът произхожда от костите, те са източник на повечето клинични симптоми, сигнализиращи за наличието на заболяване. Засегнатата кост става крехка, фрактури настъпват при много по-леки сътресения и натоварвания от нормалното. Наблюдава се костна болка, която варира по интензивност и продължителност. Болката обикновено се засилва нощем. Ако туморът е близо до кожата може да се наблюдава подутинка. Туморът е твърд. Повечето новообразувания са локализирани около коляното, тазобедрената или раменната става. В зависимост от засегнатия крайник може да настъпи накуцване (в крака), болка при вдигане на тежест (в ръката) и съответно ограничаване на движението.

 

4.  Как се поставя диагнозата?

 

Диагнозата може да бъде трудна за поставяне, което често води до погрешно поставяне на такава, насочване на пациентите към неправилно лечение – физио- или кинезитерапия, забавяне на лечението и настъпване на усложнения и ампутации.

 

Задължително е извършването на рентгенография. Ако тя навежда на мисълта за новообразувание в костите, е задължително да се извършат и ярдено-магнитен резонанс, компютърна томография и други сканиращи диагностични изследвания. Категорична диагноза може да се постави единствено след хирургично взимане на проба от костната тъкан, която се изследва под микроскоп за наличие на ракови клетки.

 

NEWS_MORE_BOX

5. Какво е лечението?

 

В повечето случаи се пристъпва към химиотерапия, последвана от хирургия. Химиотерапевтичните протоколи при остеосарком са агресивни и представляват комбинации от няколко вещества, прилагани интравенозно или интраартериално – цисплатин, карбоплатин, ифосфамид, етопосид, метотрексат и др. Най-правилен е подходът на нагаждане на химиотерапията в зависимост от чувствителността и повлияването на тумора.

 

След максимално смаляване на тумора с лекарства се преминава към хирургично отстраняване на останалата част от него. В голяма част от случаите е възможно запазване на засегнатия крайник или по-голямата част от него. Ампутациите на цели крайници са по-редки с прилагането на мощни химиотерапевтици.

 

 

6.  Каква е прогнозата?

 

Преживяемостта варира в широки граници, най-вече в зависимост от това дали туморът е метастазирал в момента на откриването му. Метастазите в белия дроб чувствително влошават прогнозата. Петгодишната преживяемост е средно 70%.