Остеопорозата е най-честото заболяване на костите, което води до прогресиращо намаляване на костната плътност и до значително завишаване в риска от развитие на костни счупвания - фрактури. Остеопорозата се нарича "тихият крадец", защото често протича без каквато и да било клинична картина, и се открива след леко падане и развитие на сериозна фрактура. В напреднала и старческа възраст едно такова елементарно счупване може да доведе до тежка инвалидизация, както и до смърт от залежаване. Заболяването остеопороза може да се развие и при двата пола, но по-често засяга жените след преминаване през менопауза.


Основните съставки, които правят костите здрави и гъвкави са колаген, минерални комплекси от калций и фосфор, които създават здравина и твърдост, живи костни клетки, които заместват отслабените участъци в тях. През целия човешки живот, костната тъкан непрекъснато се обновява. Остеопотоза настъпва, когато балансът между разграждане на костта и нейното обновяване с нова и свежа костна тъкан, се наруши. Според учените, младежите продължават много дълго време да произвеждат повече костна тъкан, отколкото да губят такава. Това в крайна сметка води до развитие на много плътни кости, до достигането на една максимална стойност - пикова костна маса, над която повече не може да се надгражда. Това е именно този момент, в който тялото притежава най-голям процент костна маса. Според учените, колкото по-голямо количество костна маса е натрупано по време на растежа, толкова е по-малка вероятността от развитие на остеопороза в напреднала възраст, както и толкова по-нисък риск от развитие на тежки фрактури.


Остеопорозата в научен аспект може да съществува в няколко вида. Според етиологията и локализацията в скелета, заболяването може да има няколко класификации. Според разпространението на болестта в скелета, тя може да се определя като локализирана и генерализирана. Тези две основни групи се подразделят на две субгрупи - първична остеопороза, която може да се нарече и ювенилна, защото се развива в детска възраст, постменопаузна форма, сенилна и вторична остеопороза.


 

Последното състояние се развива на фона на вече съществуващо заболяване или някакъв хранителен дефицит, както и прекомерно употреба на някои лекарствени вещества. Състоянията, които могат да доведат до развитие на остеопороза са много, поради което учените ги отделят в няколко отделни графи. Етиологичните причинители са генетични нарушения и вродени заболявания, хипогонандни състояния - понижено ниво на полови хормони, ендокринни заболявания, като синдром на Кушинг или захарен диабет, дефицитни състояния, като недостиг на калций, витамин D, магнезий и различни видове структурни белтъци, възпалителни заболявания - като ревматоиден артрит, и някои хематологични и злокачествени образувания в тялото, каквито са левкемия, лимфом или хемофилия.


Кои са основните рискови фактори за развитие на болестта?

Според учените, рисковите фактори за развитие на остеопороза могат да бъдат поставени в две основни графи - контролируеми и неконтролируеми рискови фактори за хората. Неконтролируемите фактори са възраст над 50 години, женски пол, менопауза, фамилна история и ниско тегло и слабо телосложение. Към контролируемите фактори спадат недостатъчния прием на калций и витамин D, недостатъчното консумиране на плодове и зеленчуци, прием на прекалено количество протеини, сол и кофеинови напитки, водене на застоял начин на живот, прекалено много тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.


Кои са основните симптоми на заболяването?

NEWS_MORE_BOX


В ранните стадии на развитие на болестта най-често липсват, каквито и да било оплаквания. С напредване на заболяването, може да се появят някои специфични симптоми. Такива са например болката в гърба, причинена от счупване или размачкване на прешлени, загуба на височина, приведена напред походка и поза на тялото, както и настъпване на счупена кост, при минимална травма.


В наши дни златен стандарт за оценка на риска от развитие на остеопороза и за диагностициране на заболяването е DEXA - рентгенова абсорпциометрия. Чрез този метод се изследва плътността на костите в областта на бедрото, китката и гръбнака, тъй като това са зоните, които най-често се засягат от болестта остеопороза.


За лечението на този костен дефицит се прилагат лекарства от групата на бифосфонатите. Към тях се отнасят алендронат, ризедронат, ибандронат и золедронат. Добър вариант също е прилагането на естроген при жени в постменопаузна възраст, тъй като се счита, че хормоналната терапия по този начин овладява дефицитния синдром за укрепване на костите и спомага за поддържане на костна плътност по-дълго време.