Остеопорозата е едно от най-разпространените метаболитни заболявания на костите. Представлява намалена костна маса и нарушен строеж на костната тъкан, които увеличават многократно рискът от счупвания.

 

Остеопорозата е опасна заради това, че протича без никакви симптоми, докато не настъпи първото счупване. А настъпи ли фрактура, значи лечението вече отдавна е закъсняло. Ето защо трябва да се познават причините за това заболяване и то активно да се търси, за да се предотвратят опасните последици от него.


 

Скелетът на тялото е изграден от над 200 кости, които се разделят на трабекуларни и спонгиозни. Трабекуларни са дългите кости на краката и ръцете, а спонгиозни са костите на черепа, прешлените, тазовите кости.

 

Самата кост е изградена от неорганична минерална материя, съдържаща калций и фосфор, която определя нейната здравина. Както и органична материя, съставена от протеини, които ѝ придават еластичност.

 

Костта не е инертна единица, а е жив орган, който постоянно се променя. При всяко наше движение, падане, удар, върху нея се нанасят микротравми, които трябва да се поправят. За целта увредената част от костта се разгражда от клетки, наречени остеокласти, и в последствие се изгражда наново от остеобласти.

 

Процесите на костно разграждане и изграждане протичат едновременно и балансирано. При остеопороза равновесието между тях е нарушено. Тя може да се дължи както на повишено разграждане на костта, така и на смущения в нейното изграждане.

 

Остеопорозата се разделя на първична, когато причината се дължи на проблеми в самата кост, и вторична – когато е симптом на друго заболяване.

 

Най-честата първична причина за остеопорозата е менопаузата. Естрогените имат протективен ефект върху костта и тяхната загуба в периода на климактериума, води до повишено разграждане на костна тъкан и нарушения в нейното изграждане. Липсата на естрогени е причина и за настъпване на остеопороза при мъжете.

 

Остеопорозата в старческа възраст (сенилна остепороза), се дължи предимно на намаленото изграждане на костта, поради недостатъчност на остеобластите. В тази възрастова група често се наблюдават и дефицит на витамин Д и нисък калций, които допълнително допринасят за настъпването на остеопоротични фрактури.

 

За да се постави диагноза първична остеопороза, първо трябва да се изключат вторични причини за настъпването й. Те могат да са:

 

  • Генетични – при вродени заболявания като остеогензис имперфекта, муковисцидоза, синдром на Марфан, бъбречна хиперкалциурия и т.н.
  • Хипогоназидъм (недостатъчност на половите хормони) при мъжете и жените – при хипопитуитаризъм, преждевременна менопауза, хиперпролактинемия, синдром на Търнър и на Клайнфелтър, при анорексия.
  • Ендокринни заболявания, като синдром на Кушинг (хиперкортицизъм), хиперпаратиреоидизъм (повишена секреция на паратхормон), тиреотоксикоза, захарен диабет и др.
  • Недостатъчност на витамини и минерали – калций, магнезий, вит. Д, синдроми с нарушено усвояване в червата, като цьолиакия и след бариатрична хирургия.
  • Възпалителни заболявания – ревматоиден артрит, ситемен лупус, анкилозиращ спондилит.
  • Хематологични и неопластични заболявания – мултиплен миелом, левкемия, лимфом, таласемия, костни метастази.
  • Медикаменти – химиотерапевтици при злокачествени заболявания, антиретровирусна терапия за ХИВ, глюкокортикоиди, хепарин, бримкови диуретици, литий.
  • Други причини – обездвижване, бременност и кърмене, безтегловност (при космонавти) и т.н.

Както се вижда, вторичните причини за остеопороза са много повече, отколкото първичните. За да бъде лечението ефективно, трябва да се търси друго подлежащо заболяване. Лечението на първопричината понякога е напълно достатъчно, за да се възстанови нормалната костна плътност.

 

Рискови фактори, които са свързани с повишен риск от остеопороза са:

 

  • Възраст над 50 години;
  • Женски пол;
  • Бяла или азиатска раса;
  • Остеопороза в семейството;
  • Слаба, грацилна фигура;
  • Късно менархе (над 16 години);
  • Ранна менопауза;
  • Аменорея;
  • Намалена физическа активност или имобилизация;
  • Злоупотреба с алкохол и цигари, особено в юношеска възраст, когато е периодът на най-усилено костно натрупване;
  • Калциев дефицит.

Наличието на рискови фактори за остепороза, не означава, че тя задължително ще се развие. Добре е обаче хората от рисковите групи да се проследяват периодично, за да се предотвратят нежелани фрактури, които могат да се доведат до мъчителна болка и инвалидизация.

4433