Остепорозата е заболяване на костите, което многократно увеличава рискът от инвалидизиращи и дори смъртоносни фрактури. Затова е важно да бъде установено и да се лекува преди да настъпи първото счупване. Но кога трябва да започнем да го търсим?

 

Международната общност на клиничната остеодензитометрия предлага изследване на костна плътност да се проведе при следните групи хора:


 

  • Жени над 65-годишна възраст и мъже над 70 години;
  • Жени в менопауза преди 65-годишна възраст, които имат рискови фактори за остеопороза (ниско тегло, фамилна анамнеза за остепопороза, преживяна фрактура, прием на определени лекарства);
  • Възрастни с ниско-енергийни фрактури (например след падане от собствен ръст);
  • Наличие на заболяване, което е свързано с ниска костна плътност (хиперпаратиреоидизъм, хронична бъбречна недостатъчност, тиреотоксикоза, хиперкотицизъм и др.);
  • Прием на лекарства, които повишава риска от остеопороза (глюкокортикоиди);
  • При пациенти, които провеждат лечение за остеопороза.

С какви изследвания трябва да започнем?

За диагностициране на остеопорозата се използват два вида изследвания: лабораторни и образни. Винаги, когато има съмнение за остеопороза, трябва да се мисли за подлежащо заболяване, което да се изключи.

 

Лабораторни тестове

Първоначално се започва с набор от кръвни изследвания, които биха били достатъчни за начален скирнинг за остеопороза и наличието на вторична причина за нея. Те включват:

 

  • Пълна кръвна картина – наличието на отклонения в кръвната картина могат да насочат лекаря към по-задълбочени изследвания в насока хематологично заболяване;
  • Креатинин – използва се за оценка на бъбречната функция;
  • Серумен калций и фосфор – екстремно високи стойности на калция могат да насочат мисълта към хиперпаратиреоидизъм или злокачествено заболяване, докато ниските са съмнителни за хиповитаминоза Д. Обичайно при хора с първична остеопороза те са нормални;
  • Магнезий – той участва в усвояването на калция и ниските му нива са предпоставка за хипокалциемия;
  • Алкална фосфатаза – това е ензим, който се отделя от черния дроб и костите. При ускорено костно ремоделиране стойностите й се повишават (например след счупване);
  • Нива на витамин Д – хиповитаминозата се свързва с нарушено костно изграждане и остеомалация (размекване на костите);
  • Тиреостимулиращ хормон (ТСХ) за изключване на дисфункция на щитовидната жлеза;
  • Чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ, алкална фосфатаза) – отразяват чернодробната функция и са маркер за алкохолна злоупотреба;
  • Маркери на костното ремоделиране – най-често се използва серумен бета-крос лапс. Представлява продукт от разграждането на колагена и е маркер за костна резорбция. Използва се както за установяване на повишена костна загуба (например при настъпване на менопауза), така и за проследяване на ефекта от лечението за остеопороза.

При необходимост могат да се проведат по-задълбочени изследвания в насока подлежащо заболяване, предизвикващо вторична остеопороза:

  • Паратиреоиден хормон – повишава се при хиперпаратиреоидизъм и напреднала хронична бъбречна недостатъчност;
  • Тестостерон и гонадотропни хормони при млади мъже с ниска костна плътност;
  • Уринен или серумен кортизол – за изключване на хиперкортицизъм;
  • Електрофореза на протеини в серума и урината при съмнение за мултиплен миелом;
  • Биопсия на костен мозък при съмнение за хематологично заболяване;

Образни изследвания

Добре е винаги да се започне с обикновена рентгенова снимка на гръбнака във фас и профил, особено при наличие на болка в гърба. С нея могат да се открият фрактури на прешлени, които е възможно да са налични дори и при безсимптомни пациенти.

 

Рентгенографията помага и за изключване на промени в тази области, които биха попречили на адекватното провеждане на остеодензитометрия в тази област. Например тежки дегенеративни промени на прешлените с ошипяване, изкривявания (сколиоза), калциноза на коремната аорта и вече споменатите счупвания. Те могат да дадат фалшиви резултати за костната плътност.

 

Следваща стъпка е двойно-енергийната рентгенова абсорбциометрия (DXA), която е златен стандарт за измерването на костна минерална плътност (остеодензитометрия). Може да се проведе на лумбални прешлени, горната част на бедрото и предмишницата.

 

Добре е да се направи както на прешлени, така и на бедро, при липса на противопоказания. Препоръчва се пациентите да се проследяват на един и същи апарат при всяко следващо изследване.

 

Резултатите за костната плътност се показват с Т-скор и Z-скор. Най-често използван е първият, като стойности на T-скор над – 1 се считат за норма, от -1 до -2.5 за остеопения и под -2,5 е остеопороза. Z-скор служи при съмнение за вторична остеопороза и за оценка на костната плътност при млади хора.


4740